Чипровско въстание: Разлика между версии

Въстанието и потушаването му предизвиква масивна вълна от преселение от цяла [[Северозападна България]], предимно на запад и на север, към области доминирани от християни. Два са били основните маршрути на бежанците съпровождани от четите, по които успели да се спасят от османските потери без повече жертви. Първият, през [[Стара планина]] на запад до [[Славония]], изминали 600-те от дружината на [[Георги Пеячевич]] с още по-голям брой жени и деца. Може да се предположи, че са били общо около 1200-1800 човека. Вторият, на север, през река [[Дунав]] във [[Влашко]] начело с архиепископ [[Стефан Княжевич|Стефан Кнежевич]] и копиловчаните братя Никола и Гюра Качамага изминали по отчета на архиепископ Кнежевич 3000 човека. Днес българско малцинство има в областта [[Банат]], като освен на чипровчани, те са наследници и на никополски и свищовски павликяни, преселили се там в края на [[17 век]]. <ref name ="Cholakov" />

Стотици други на по-малки групи се спасили в [[Златарица]], където ги приютили познати от времето на плавене на злато, в [[Елена|Еленско]] и [[Котел|Котленско]], в Пловдивско - основали днешният квартал [[Миромир]] на град Хисаря, в Пиротско[[Пирот]]ско, в Трънско[[Трън]]ско, където и до днес наричан разходката „шпацир”, в Кюстендилско[[Кюстендил]]ско, в Годечките[[Годеч]]ките села [[Големо Малово|Голямо]] и [[Мало Малово]] и [[Раяновци]], в Ломско[[Лом]]ско, в [[Берковица|Берковско]].<ref name="Lovrov" /> Според местни предания католическата църква откупва от турците неголяма група жени и деца, която заселва в село [[Раковски (град)|Секирово]], днешен град Раковски.<ref name ="Cholakov" />