Разлика между версии на „Чипровско въстание“

редакция без резюме
Въстанието и потушаването му предизвиква масивна вълна от преселение от цяла [[Северозападна България]], предимно на запад и на север, към области доминирани от християни. Два са били основните маршрути на бежанците съпровождани от четите, по които успели да се спасят от османските потери без повече жертви. Първият, през [[Стара планина]] на запад до [[Славония]], изминали 600-те от дружината на [[Георги Пеячевич]] с още по-голям брой жени и деца. Може да се предположи, че са били общо около 1200-1800 човека. Вторият, на север, през река [[Дунав]] във [[Влашко]] начело с архиепископ [[Стефан Княжевич|Стефан Кнежевич]] и копиловчаните братя Никола и Гюра Качамага изминали по отчета на архиепископ Кнежевич 3000 човека. Днес българско малцинство има в областта [[Банат]], като освен на чипровчани, те са наследници и на никополски и свищовски павликяни, преселили се там в края на [[17 век]]. <ref name ="Cholakov" />
 
Стотици други на по-малки групи се спасили в [[Златарица]], където ги приютили познати от времето на плавене на злато, в [[Елена|Еленско]] и [[Котел|Котленско]], в Пловдивско - основали днешният квартал [[Миромир]] на град Хисаря, в [[Пирот]]ско, в [[Трън]]ско, където и до днес наричан разходката „шпацир”, в [[Кюстендил]]ско, в [[Годеч]]ките села [[Големо Малово|Голямо]] и [[Мало Малово]] и [[Раяновци]], в [[Лом]]ско, в [[Берковица|Берковско]].<ref name="Lovrov" /> Според местни предания католическата църква откупва от турците неголяма група жени и деца, която заселва в село [[Раковски (град)|Секирово]], днешен град Раковски.<ref name ="Cholakov" />
 
Голяма компактна група православни Чипровски бежанци след въстанието се заселила през 1690 г. в отделен свой квартал на град [[Сентендре|Сент Ендре]], северно от [[Будапеща]]. Там издигнали своя църква с патрон „Свети Никола“, известна като „Кипровачката“. Градчето в днешно време е архитектурен резерват заради бароковите сгради и някогашният крайбрежен български квартал е един от най-благоустроените.<ref name="Lovrov">[http://falmis.org/statii/banatsi-balgari/393-chiprovskoto-vastanie-1688g Александър Ловров, Чипровското въстание 1688 г.]</ref>
 
== Последствия ==
Далече по-тежка съдба имали около 1000 момчета от 10 до 16 години, момичета и млади жени отвлечени в робство. Повечето от тях били откупени от роднините си и от пловдивски католици, през чиито села минавали робските кервани, и все пак стотици никога повече не видели семействата си и родната земя. Според местни предания католическата църква откупва от турците неголяма група жени и деца, която заселва в село [[Раковски (град)|Секирово]], днешен град Раковски. От фамилията на войводите Станиславови били отведени в робство 8 човека и само трима успели да откупят. В следващите месеци съпротивата продължава, като постепенно остатъците от въстаническата армия се превръщат в хайдушки чети. В това време австрийски части зад Балкана бездействат, а австрийците превземат [[Видин]] чак през есента на [[1689]] г.<ref name ="Cholakov" />
 
Село Клисура никога не било възстановено и останало да блуждае из преданията като дух на жертва за българската свобода. Според предания неговите жители са останали в местността, където са се крили след въстанието и днешните жители на село [[Равна (област Монтана)|Равна]] би трябвало да са потомци на онези от легендарното вече село Клисура.<ref name="Lovrov" /> Единадесет години след събитията в останалите селища няма „нито един човек”.