Петър Богдан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
{{Личност
| категория = епископ
| име= Петър Богдан
| портрет=
| описание=български католически
архиепископ и книжовник | роден-място=[[Чипровци]], [[Османска империя]]
| починал-място=[[Чипровци]], [[Османска империя]]
}}
'''Петър Богдан Бакшев''' е [[българи|български]] [[католицизъм|католически]] [[архиепископ]] и книжовник. Той е автор на първата история на България. Един от инициаторите на [[Чипровското въстание]]. Заслугите на Петър Богдан за народностното пробуждане на българите през XVII в. са огромни.<ref name="cholov" />
==Биография==
[[File:Coat of Arms of Bulgaria by Petar Bogdan Bakshev 17th century.jpg|мини|240п|Герб на България според Петър Богдан ]]
Роден е през 1601 година в [[Чипровци]]. Богдан е рожденото, а Петър - монашеското му име.
Постъпил на учение и „послушничество” през 1612 г. във францисканския манастир в Чипровци и тъй като бил способен, епископ Петър Солинат го взел изцяло под свое покровителство. През 1618 г. го приели в редовете на монасите католици от ордена на францисканците. От 1620 г. до 1623 г. учи в католическото училище в манастира „Свети Франциск“ в [[Анкона]], [[Италия]]. През 1622 г. е ръкоположен за свещеник и е избран за викарий при [[Петър Солинат]]. От 1623 г. продължава образуванието си в Климентинския колеж в Клементинската колегия, по-висше духовно училище в Рим, което завършва през 1627 г. След кратък престой в Чипровци през 1628 г. епископ [[Илия Маринов]] отново изпраща Петър Богдан да учи в манастира „Арачели“ в Рим — до 1630 г., когато окончателно се завърнал в родното си място.<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/plovdiv.html СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ ЕПИСКОПИ СЪС СЕДАЛИЩЕ ФИЛИПОПОЛИС (ПЛОВДИВ)]</ref> Владеел много езици: латински, италиански, гръцки, хърватски, сръбски, руски, влашки, турски. Отличавал се с голямата си любов към книгите и историята и разбирал изключителната важност и нужда от народна просвета, от добре уредени училища за българските деца.
През 1640 година той съставил доклад до папата за състоянието на българските земи, а през 1643 година става глава на българите католици след като е назначен от [[Папа]]та за архиепископ на [[София]]. Поради нарастване на структурата на Католическата църква в България, Петър Богдан прави предложение през 1643 г. Конгрегацията за разпространение на вярата да отдели от Софийската архиепископия земите на Централна и Североизточна България. ▼
На събора на Българската католическа кустодия през 1630 г. в Чипровци Петър Богдан бил избран за ''кустос'' (религиозен водач във франсискански орден). През тези години по негова инициатива започнала и подготовката за въстание. Все по това време се проявил и като книжовник — превел в Чипровци и отпечатал в Рим през 1638 г. първата си книга. През 1637 г. бил назначен за помощник на епископ [[Илия Маринов]], а след година — утвърден за галиполски епископ, въпреки че по това време около Мраморно море и на полуостров Галиполи не живеели никакви католици.<ref name="cholov">[http://www.promacedonia.org/chipr/chipr_11.html Петър Чолов, Чипровското въстание 1688 г., ТЕ ЗАПАЛИХА ФАКЕЛА...]</ref>
Около средата на 17 век сред старата Чипровска аристокрация постепенно се оформя идеята за католическата вяра да бъде използвана за българската национална идея и тя да бъде легализирана пред католическия запад и да бъде превърната в национална институция, на която да бъде базирана възстановената българска държава. Така тези идеи представляват и предвестник на българското национално Възраждане. Заедно с [[епископ]] [[Петър Парчевич]] и [[Франческо Соймирович]] Бакшев посещава редица владетели на държави от [[Централна Европа]] с цел да ги подбудят да формират коалиция срещу [[османци|османските турци]] и да предприемат военен поход срещу тях, който да доведе до освобождението на [[България]].▼
През 1640 година той съставил доклад до папата за състоянието на българските земи. На 17 юли 1641 г. заема мястото на починалия софийски католически епископ Илия Маринов. Едновременно с това той бил назначен и за апостолически викарий във Влашко и Молдова. Петър Богдан успял да издейства от Ватикана Софийската епископия да бъде издигната в архиепископия и тя да ръководи всички католици в България, Влашко и Молдова. Петър Богдан станал първият софийски католически архиепископ през 1642 г. През същата година излязла от печат нова негова преводна книга — „Благосъкровище небесно” (разкази за живота на Мария Богородица).<ref name="cholov" />
Автор е на първата „[[История на България (Петър Богдан)|История на България]]“, написана един век преди Паисиевата, както и на други книги с историческа тематика като „История на Охрид – столица на България“, „Хроника моравската мисия на Св.Св. Кирил и Методий“, „Призренската епископия“ и други. До сега са известни 7 доклада, различни писма и др. материали, винаги саморъчно написани. Те разкриват интереси и познания по архиология, география, картография, икономика и др. ▼
▲
Умира в първите дни на септември 1674 година. Погребан е в олтара на построената и осветена от него църква ”Санта Мария” в [[Чипровец]].▼
▲Около средата на
▲Автор е на първата „[[История на България (Петър Богдан)|История на България]]“, написана един век преди Паисиевата, както и на други книги с историческа тематика като „История на Охрид – столица на България“, „Хроника моравската мисия на Св.Св. Кирил и Методий“, „Призренската епископия“ и други. До сега са известни 7 доклада, различни писма и др. материали, винаги саморъчно написани. Те разкриват интереси и познания по архиология, география, картография, икономика и др.
▲Умира в първите дни на септември 1674 година. Погребан е в олтара на построената и осветена от него църква ”Санта Мария” в [[Чипровец]].
== Източници ==
<references />
| |||