Петър Парчевич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 21:
== Биография ==
Петър Михайлов Парчевич (Парчев) е роден през [[1612]] г. в стар [[Чипровци|чипровски]] род - [[Кнежевичи-Парчевичи]]. Едва единадесетгодешен е изпратен на учение в град [[Лорето (Марке)|Лорето]], [[Италия]]. След
През 1644 г. Марцианополския архиепископ [[Марко Бандулович]] посещава Чипровци, запознава се с Парчевич и му предлага да заеме поста секретар и помощник на [[Марцианопол]]ски епископ в град [[Бакъу]], в [[Румъния]]. Този пост му позволява да обикаля земите заселени с християни от днешна Молдова, през Добруджа, до Северо-източна България. Същата година [[Ибрахим I|султан Ибрахим]] започва война с [[Венецианска република|Венецианската република]] и сред българите се надига сериозно движение срещу султана. Парчевич взема участие в българското съзаклятие за освобождение на България. През 1646 г. Петър Парчевич е приет от дожа на [[Венецианска република|Венеция]]. С тази среща се започват серия от дипломатически мисии в европейските дворове в търсене на помощ за освобождаване на християнските народи. Той не получава желаната военна помощ от Венецианската република.
Ред 35:
С тази грамота крал Фердинанд признава не само благородническата титла на Парчевич, но и неговия фамилен герб, с който на него и родствениците му от двата пола се дава право „да носи навсякъде този древен герб или отличие - сражения, паради, игри, борби, състезания, турнири, двубои и всички други каквито и да било военни действия и упражнения“.
На 17 януари 1657 г., след прощална аудиенция при австрийския крал, начело на петнадесет членна делегация Парчевич напуска австрийската столица. В пратеничеството е включен и босненският духовник [[Христофор Марианович]] След четиридесет и четири дневно пътуване, на 1 март 1657 г. пратениците пристигат в резиденцията на [[Богдан Хмелницки]] - [[Чигирин]]. На 18 април Богдан Хмелницки връчил на Парчевич своя писмен отговор до крал Фердинанд без да знае, че същият вече е починал преди две седмици и престолът е зает от новия крал [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]]. С общи думи Хмелницки заявява своята готовност да признае посредничеството на краля при уреждане на спорните въпроси с поляците при изчричната уговорка, че това няма да накърни интересите и целостта на украинската държава. През 1661 г., поради натиск от [[Свети престол|Рим]] заради своята извънцърковна дейност, Парчевич се оттегля като архиепископ. Принудил се да приеме дребна църковна служба в град [[Оломоуц]].<ref name="cholov" />
През 1668 г. австрийският император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд І]] удостоява Петър Парчевич с баронска титла (Peter Freiherr von Parchevich). Същата година той става апостолски викарий и администратор на [[Молдова]]. Там той остава до 1673 г., когато кралят на [[Жечпосполита|Жеч-Посполита]] - [[Ян III Собиески|Ян ІІІ Собиески]] разбива османските войски при [[Хотин]] и това става повод Парчевич да предприеме нова дипломатическa мисия в преговорите за кръстоносен поход срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Снабден с писма от молдовския господар [[Стефан Питрашка]], архиепископ [[Петър Богдан]], и други високопоставени представители на българския и сръбския народ, той посещава [[Полша]], [[Виена]], [[ Венеция]] и [[Рим]].
| |||