Франческо Соймирович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 8:
 
== Биография ==
Роден е през 1614 г. в [[Чипровци]]. Учи католическо богословие в Италия, след което се завръща в Чипровци. Активен помощник на [[Петър Богдан]] още в началото на своята църковна и обществена дейност. ФранческоВладеел Соймировичтурски, оставявлашки, ръкописалатински, „Историяиталиански, насръбски Сърбия”.и Известнодруги времеезици. служиФранческо катоСоймирович главеноставя викарийръкописа на Българската католическа общност. Соймирович е съдия„История на КонгрегациятаСърбия”.<ref за Българските и Влашките земиname="cholov">[http://www. Изпълнява и редица дипломатически поръченияpromacedonia.org/chipr/chipr_11.html Участва в мисията на отец [[Петър Парчевич]] във Влашко и ПолшаЧолов, къдетоЧипровското провеждавъстание разговори1688 за съвместни действия против Османската империяг. През същата година, съсТЕ същатаЗАПАЛИХА цел, съвместно с архиепископ [[Петър Богдан]ФАКЕЛА...]</ref> посещава последователно австрийския император Фердинанд ІІ, полския крал Сигизмунд ІІІ и влашкия войвода Матей Бесараб.
 
Известно време служил като генерален викарий на Българската католическа провинция, а преди това - като кустос и гвардианин (секретар) на [[Петър Богдан]]. Бил негов чест спътник при обиколките му из Българско и Влашко. Например през 1637 и 1640 г. двамата били във [[Влашко]] и водили успешна борба да си възвърнат основания някога от чипровски търговци католически манастир близо до [[Търговище (Румъния)|Търговище]]. По това време Франческо Соимирович бил вече съдия на Конгрегацията за българските и влашките земи.
През 1651 г. е назначен за [[Призренска епархия (Римокатолическа църква)|призренски епископ]], а от 1656 г. — и за [[Охридска архиепархия (Римокатолическа църква)|охридски архиепископ]].<ref name="Catholic Hierarchy">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bsvim.html | заглавие = Archbishop Franjo Soimirovic (Svimirovich), O.F.M. † | достъп_дата = 2015-10-25 | издател = Catholic Hierarchy }}</ref> В 1661 година епархията е закрита и Соймирович поема първо управлението на [[Марцианополска архиепархия (Римокатолическа църква)|Марцианополската архиепархия]], а от 1663 г. на [[Никополска епархия|Никополската епископия]].<ref>{{cite book |title= Католическата църква от източен отряд в България: От времето на нейното учредяване с присъединението на част от българския народ към Рим през 1860 г. до средата на ХХ век |last=Еленков |first=Иван |year= 2000 |publisher=Католическа апостолическа екзархия |location=София |pages=9 }}</ref>
 
И той като [[Петър Парчевич]] изпълнявал дипломатически поръчения. През 1647 г. участва в мисията на отец [[Петър Парчевич]] във [[Влашко]] и [[Полша]], където провежда разговори за съвместни действия против [[Османската империя]]. През същата година, със същата цел, съвместно с архиепископ [[Петър Богдан]] посещава последователно австрийския император [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд ІІ]], полския крал [[Сигизмунд III Ваза|Сигизмунд ІІІ]] и влашкия войвода [[Матей Бесараб]].<ref name ="vera">[http://veramutafchieva.net/pdf/222.pdf Вера Мутафчиева, КРАТКА ХРОНИКА на събития от живота на българите по време на Османското владичество на Балканите-периодът на управлението на султаните до времето на Абдул Хамид І]</ref>
След много скитания и гонения от османската власт, Франческо Соймирович умира в Чипровци през 1673 г.<ref>Архивен преглед, Том 1, Главно управление на архивите, стр. 80, 1989 г.</ref>
 
През 1651 г. е назначен за [[Призренска епархия (Римокатолическа църква)|призренски епископ]], а от 1656 г. - и за [[Охридска архиепархия (Римокатолическа църква)|охридски архиепископ]].<ref name="Catholic Hierarchy">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bsvim.html | заглавие = Archbishop Franjo Soimirovic (Svimirovich), O.F.M. † | достъп_дата = 2015-10-25 | издател = Catholic Hierarchy }}</ref> В 1661 година епархията е закрита и Соймирович поема първо управлението на [[Марцианополска архиепархия (Римокатолическа църква)|Марцианополската архиепархия]], а от 1663 г. на [[Никополска епархия|Никополската епископия]].<ref>{{cite book |title= Католическата църква от източен отряд в България: От времето на нейното учредяване с присъединението на част от българския народ към Рим през 1860 г. до средата на ХХ век |last=Еленков |first=Иван |year= 2000 |publisher=Католическа апостолическа екзархия |location=София |pages=9 }}</ref> В 1663 г. поел управлението на [[Никополска епархия|Никополската католическа епископия]] на мястото на отстранения [[Филип Станиславов]].
 
След много скитания и гонения от османската власт, Франческо СоймировичСоимирович останал в Чипровци в очакване на нова църковна длъжност. Той умира в Чипровци през 1673 г.<ref>Архивен преглед, Том 1, Главно управление на архивите, стр. 80, 1989 г.</ref>
 
== Бележки ==