Пинд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
маркирани пасажи с искане за източници |
||
Ред 20:
'''Пинд''' <ref>{{cite book |last= Ковачева |first= Люба |authorlink= Люба Ковачева |title= България и нейните съседи, стр. 333 - ПИНДЪ-ПЛАНИНА |year= 1921 |publisher= географска христоматия }}</ref> (или '''Пиндос''', {{lang-el|Πίνδος}}) е [[планински масив]] в западната част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Разположен е между [[историческа област|историческите области]] [[Тесалия]] и [[Епир]] (като ги и разделя), и често бива наричан „гръбнакът на Гърция“, макар да се намира северозападно от [[Елада]], т.е. от [[Същинска Гърция]].
В [[Архаична Гърция]] името Пинд носи единия от градовете на [[Дорида|дорийската тетраполия]], разположен на едноименната река и в планината [[Ета (планина)|Ета]] - според [[Страбон]]{{източник}}. Този [[историческа география|историко-географски]] факт е достатъчно красноречив относно смисъла който са влагали в понятието древните [[елини]]. В най-[[ново време]], т.е. от 19 век насам, с името Пинд се назовава планинския венец от [[Велухи]] на север, а не така както е било в [[античност]]та - от [[Парнас]] във [[Фокида]] - на северозапад до Велухи (Тимфристос){{източник}}.
Планините на Централен Пинд са сърцето на [[армъни|армънските]] поселения на [[Балкани]]те. В античността тези планини са населявани от [[епироти]]. В голямата си част тези планини имат български [[топонимия|топонимистични]] съответствия, какъвто е примерно случая с най-значимия пиндски масив на [[Атаманика]].
Ред 29:
В [[Древна Гърция]] името Пинд се отнасяло за град и река в [[Дорида]], т.е. в по-широк смисъл за планините на [[Континентална Гърция]].
[[Йоан Цец]] говорейки за планинския масив означаван като Пинд в съвременната география в/на Гърция, го нарича ''Мецово(н)'', т.е. така както се казва [[Мецово]].
По османско време, двама по-учени гръцкоговорящи - [[Пахомий Русанос]] (1508-1553), родом от [[Закинтос]], и [[Анастасиос Гордиос]] (1654-1729), родом от [[Аграфа (район)|Аграфа]], считат че планината наричана от гърците Пинд се нарича от варварите - Мецово(н), и разделяла [[Янински еялет]] от [[Солунски еялет]].{{източник}} Идентифицирането на името на планината като Мецово е възпроизведено във френската [[Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите]] през 1756 г. В началото на 19 век, в два документа от 1818 г. и 1825 г., се отбелязва, че планината е означавана сред народа като Мецово. <ref>{{cite book |last=Hobhouse| first=John Cam |title=A journey through Albania and other provinces of Turkey in Europe and Asia to Constantinople during the years 1809 and 1810, Volume 1 |date=1825 |publisher=James Cawthorn |page=61 |url=https://books.google.com/books?id=FBfelxz-BpcC&pg=PA61}}</ref>
Името Мецово или ''Мечово'', още и ''Мечата планина'', съществува и през 21 век, но не се отнася за целия планински масив, а за селището Мецово и съседната му и източно от [[Янина]] с езерото планина - [[Мицикели]], което обаче е новогръцки превод на ''Меча бърлога''.
Ред 44:
Обхватът на планината е северно на територията на [[Албания]] и започва от планините окръжаващи [[Охридско езеро|Охридското]] и [[Преспанско езеро|Преспанските езера]] (в исторически [[Девол]]) с планината [[Морава (планина)|Морава]], която може да се приеме като най-северно разклонение и продължение на [[Грамос]]. На юг масивът достига до гръцка [[Евритания]] с трите ѝ масива - [[Велухи]], [[Каликуда]] и [[Хелидона]]. През 1947 г. тази област е формирана посредством отделянето ѝ от [[Етолоакарнания]] в [[Западна Гърция]]. Административно е в [[Централна Гърция]]. Най-южната област в планината е [[Аграфа (район)|района на Аграфа]], означаван днес като южен Пинд. Планината на Аграфа е значително по-ниска от северната и има само седем върха с над 2000 m [[надморска височина]].
Етнографията на планината е характеризирана основно като армънска, а също така и като албанска. [[Топоним]]ията е основно славянобългарска.{{източник}} Селищата са себични, оригинални и неголеми, с масивни къщи по скатовете, с [[калдъръм]]ени улици, и всички те покрити с каменни настилки и покриви. Като цяло е еднотипна с [[епир]]ската, предвид на това, че целия този планински район е исторически Епир. Специфично характеризиращи планината са каменните мостове над буйно прииждащите води на късите планински епиро-тесалийски реки. Най-южният каменен мост се намира оцелял в Аграфа до село [[Виняни]], която област/дем е вече административно от 2011 г. част от ном Евритания. <ref>[http://mapio.net/place/33367997/ Πέτρινη Γέφυρα]</ref>
Планинският масив обозначаван в съвремието ни като Пинд се поделя на Северен и Южен. Главното било, доколко съществува като ясно оформено такова, има редица странични разклонения. На запад досами йонийското крайбрежие се простират успоредни ниски планински вериги, най-високата от които е [[Сулиотски планини|тази на областта Сули]]. На североизток, дълбоко към [[Олимп]], се вдава страничното било на [[Хасия]] и [[Антихасия]], което разделя историческа [[Македония]] от [[Тесалия]]. От южен Пинд се вдава на изток ниско планинско ребро към [[Отрис]] с дължина 30 km и най-високи върхове [[Гераковуни]] (1726 m) и [[Гурас]] (1454 m), което дели [[тесалийска равнина|тесалийската равнина]] от [[Фтиотида]] (която в [[античност]]та е част от [[Антична Тесалия]]).
Ред 70:
Най-високият връх на Аграфа е [[Карава]]. Средище на южния планински масив е [[Аграфа (район)|Аграфа]] с едноименното село. Друго известно селище в района е [[Граница (дем Аграфа)|Граница]].
От Евритания се редят в югоизточна посока високите планински масиви на Същинска или Континентална Гърция (Румели) - Велухи, [[Вардусия]], [[Ета (планина)|Ета]] с [[Калидромо]] в южната част на [[Фтиотида]], [[Гиона]], [[Парнас]] (изброени от северозапад на югоизток, които се намират във [[Фокида]] и отчасти на север във [[Фтиотида]]) и последващата [[Хеликон]] в [[Беотия]] и накрая [[Парнита]], досами [[Атина]]. [[Велухи]] над [[Карпениси]] в [[Евритания]] е част от [[Натура 2000]]. Според алтернативни лингвистични трактовки, обосноваващи се на античната [[етимология]], на югоизток планинският масив на Пинд завършва с планината [[Ета (планина)|Ета]].{{източник}}
На юг естествено продължение на планината е планинската верига [[Панетолико]], чиято най-висока точка не надхвърля 2000 m, и се издига само на 1924 m. Панетолико е с дължина 25 km от изток на запад и 10 km ширина от север на юг.
Ред 79:
Според [[древногръцката митология]], [[Пинд (митология)|Пинд]] е син на [[Македон]].
В периода 11-13 век частите на Пинд, окръжаващи [[Тесалия]] влизат в границите на [[Велика Влахия]]. В [[Османска Тесалия]], Аграфа е един от четирите вилаета на санджак Трикала, а цялата планина от 1670 г. административно приспада към [[Янински еялет]], който е формиран посредством отделянето на територията му от тази на [[Румелийски еялет|Румелийския]] (последния със седалище в [[София]]).
Своеобразна планинска столица на Пинд е град [[Мецово]], който се намира в близост до [[Янина]]. В [[сулиотски планини|сулиотските планини]] се води известната [[сулиотска война]] - в самото начало на [[19 век]]. Представител на Епир (в т.ч. и на Пинд) в първото общогръцко народно събиране провело се в [[Аргос]] на 28 март 1821 г. /излъчило временна [[Пелепонеска герусия]] до [[първо народно събрание в Епидавър|първото народно събрание в Епидавър]]/ е българинът от Янина - [[Атанас Цакалов]].{{източник}}
В най-[[ново време]], след анексирането на тази планинска територия от [[Кралство Гърция]], по време на [[ПСВ]] и [[ВСВ]], тук се създава [[Пиндско княжество|пиндска автономия]]. По време на [[гражданска война в Гърция|гражданската война в Гърция]], тези планини са последен [[бастион]] на [[ЕЛАС]], а главният щаб на последната се намира в Грамос на границата с Албания и където е дадена последната [[битка на Грамос]] в [[гражданска война в Гърция|гражданската война в Гърция]].{{източник}}
== Източници ==
| |||