Никола Станиславич: Разлика между версии

 

Няколко години по-късно, заедно с по-големия си брат Михаил, епископ Никола Станиславов събира в голям доброволчески отряд „хиляди” от своите сънародници от [[Влашко]] с цел навлизане през Дунав в българските земи и освобождаването им от османците, но през 1737 г. турците изтласкват австрийците западно от [[Карпатите]] и българите също избягват в [[Седмиградско]] и [[Банат]]. Станиславович, заедно с 300 семейства от епархията, се заселва в [[Банат]]. Банатските българи пристигат в [[Стар Бешенов]] в ранната пролет на 1738 г., а на 3 март е първото кръщение, записано в енорийската им книга. Тази дата се приема като рождена дата за селото. Българите от [[Чипровци]] основават [[Винга]] през 1741 г.<ref>[http://falmis.org/statii/banatsi-balgari/419-episkop-nikola-stanislavich-1694-1750 Епископ Никола Станиславич (1694-1750)]</ref> Положението им там е бедствено, мнозина губят живота си от студ и глад и духовният предводител трябва да решава съвсем светски проблеми: доставки на брашно и сол, настаняване на квартири, измолване на нови земи за заселване и облекчаване на държавните им задължения, за да могат сънародниците му да оцелеят и да укрепнат на новите места. Справя се по възможно най-добрия начин за сложните обстоятелства. Оглавявани от него делегации водят преговорите за даване на новите поселища [[Бешенов]] и [[Винга]] на българите в [[Банат]] и за потвърждаване на привилегиите на чипровчани за Винга.

 

Неуморната деятелност и добрите резултати от нея дават тласъка за следващото издигане на Никола Станиславич в църковната и държавната йерархия на Австрия и с дворцов указ от 21 октомври 1739 г. получава поста Чанадски католически епископ със седалище в Темишвар ([[Тимишоара]]), където остава до своята смърт.