Максимилиан Робеспиер: Разлика между версии

През 1792 г. в центъра на вниманието на Робеспиер застава съглашателската политика на [[жирондиститежирондисти]]те, които се стремят да разгромят левите сили. Той е противник на намерението им да разпалят [[Революционни войни]] против европейските феодално-монархически държави и предупреждава, че ще бъде предателство, ако се тръгне по пътя на военен конфликт с другите държави, преди да се укрепи революцията. Към края на 1792 г. заедно с [[Жан-Пол Марат|Марат]] и други революционери [[монтаняри]] Робеспиер води борба срещу жирондинците по въпроса за съдбата на краля. Макар да се отнася отрицателно към социалните идеи на „бесните“, през 1793 г. той се сближава с тях в името на разгрома на вътрешната контрареволюция.

Чрез Революционния трибунал якобинските лидери получават широки диктаторски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Робеспиеристите в яростната си борба срещу опозицията дори стигат до там, че през април–март 1794 г. екзекутират водачите на дантонистите и на еберистите. Между септември 1793 и юли 1794 г. Комитетът провежда т.нар. „червен терор“, като броят на репресиите нараства особено през юни-юли 1794 г. и в Париж са гилотинирани не по-малко от 1285 души<ref name=1911EB/> Робеспиер се оказва обаче неспособен да разбере, че като премахне „бесните“, се лишава от най-масовата опора на якобинската власт. Масовото преследване на политически противници и големият брой екзекуции не се приемат добре и жирондинците, заедно с по-умерени якобинци, организират [[Термидориански преврат|Термидорианския преврат]] в [[Конвент]]а против Робеспиер и неговите привърженици, който завършва с арестуването му на [[27 юли]] [[1794]] г. и публичната му екзекуция на следващия ден.