Янко Христов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 16:
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин, началник-щаб на [[Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона]] (1943 – 1944)<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 447]</ref><ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 41</ref>. Партизанин от март 1943 година в [[Първа родопска бригада „Георги Димитров“]]. На 15 септември 1944 е назначен за помощник-командир на [[шеста пехотна бдинска дивизия]]<ref>Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 64</ref>.
 
В периода 1944 – 1952 г. служи в Българската армия. Началник на специалния отдел на МНО, на школа „Георги Димитров“ и на Първо управление на МВР. Началник е на Първо управление на ДС (разузнаване) през 1967-1968 г.<ref>Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 202</ref> Военно звание генерал-майор.<ref>http://www.desehistory.com/2012/09/4-29-1980.html</ref> След това е посланик на България в [[Турция]], [[Швейцария]], [[Сенегал]] и [[Република|Конго]]. Между 1980 и 1987 г. е заместник-председател на комитета за солидарност с народите от Азия и Африка. Награждаван е със съветския орден „Червена звезда“
 
== Бележки ==