Чипровско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 57:
Половината въстаниците от Чипровско са останали на лагер в местността Жеравица. Неголям отряд бил отделен за заслон над Чипровци. След бързата победа в Кутловица и липсата на непосредствена заплаха, в лагера царяло затишие, на което не било съдено да продължи дълго. Турските власти вече били взели сериозни мерки за потушаване на бунта. Софийският бейлербей изпратил към Чипровци елитна част от 3000 специално обучени войници. <ref name="Lovrov" />
 
Докато отрядът на ПарчевичПеячевич с изтощително висок темп на движението се завръщал от прекратения видински рейд, таборите от София достигнали на 18 октомври до местността Жеравица и нападнали въстаниците. Слабата укрепеност и намалената бдителност в лагера им дали предимство. Въстаниците трябвало да отстъпят. Заели за отбрана в намиращото се на север село (сега несъществуващо) и с това намалили предимствата на численото превъзходство и високата боеспособност на противника. Така успели да спрат първоначално атаката. След още няколко отблъснати пристъпа редовете им започнали сериозно да оредяват и заради дадените жертви и заради разбягалите се попълнения от полските села. Въстаническите войски са разбити от османски войски и маджарските им съюзници, предвождани от граф [[Имре Тьокьоли]].<ref name ="Cholakov" />
 
Противникът оставил достатъчно войници да довършат съпротивляващите се и с останалите по преки пътища тръгнал към Чипровци. В долината на село Челюстница турската колона и унгарските протестанти, предвождани от граф Имре Тьокьоли, срещнали челнo чета на кавалерията на Пеячевич, спускаща се по долината на Огоста. Сблъсъкът бил страшен. Нямало време за построяване в бойни редове, нито за повече от един изстрел с мускетите. Нямало много място и за маневриране по бойното поле. Въстаниците изтласкали обратно през планината турските части и навреме стигнали до своите братя край Жеравица, които със сетни сили бранели позициите си.<ref name="Lovrov" />