Ангара: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
{{Река
| име = Ангара
| картинка =
| картинка-описание =
| местоположение = {{Флагче|Русия}} '''[[Русия]]'''<br>[[Иркутска област]]<br>[[Красноярски край]]
| дължина =
| басейн = 1
| отток = 4530 (устие)
| начало-място =
| начало-гео-ширина = 51.
| начало-гео-дължина = 104.
| начало-височина = 456
| устие-място =
| устие-гео-ширина = 58.
| устие-гео-дължина = 93.0048
| устие-височина = 76
| устие-ширина = 1600
| път =
| карта = Русия
| карта-описание =
}}
[[Файл:Enisey.png|мини|ляво|Карта на водосборния басейн на река Енисей]]
'''Ангара̀''' (на [[Бурятски език|бурятски]]: ''Ангар мүрэн'') е голяма река в [[Русия|Азиатската част на Русия]], [[Сибир|Среден Сибир]], [[Иркутска област]] и [[Красноярски край]] десен приток на река [[Енисей]]. Дължината ѝ е 1779 km, която ѝ отрежда 18-то място по дължина сред реките на [[Русия]].
== Географска характеристика ==
=== Извор, течение, устие ===
Река Ангара изтича от югозападната част на езерото [[Байкал]], разположено на 456 m н.в., при посьолок Листвянка, [[Иркутска област]], като ширината ѝ е 1,1 km. Близо 1050 km реката тече в северна посока най-напред през Ангарското плато, а след това прорязва Ангарското възвишение (рус. Ангарский кряж). В този участък реката преминава през три големи водохранилища: Иркутско (56 km), Братско (524 km) и Уст Илимско (335 km) – общо 915 km, които са залели с водите си големи части от бившата долина на реката и са променили нейния облик. В останалите незалети части долината ѝ е асиметрична, с високи и стръмни леви брегове, а десните са полегати. Ширината на руслото ѝ е 1,5-2 km, разделено на ръкави и с непостоянни острови. След устието на река Ката (десен приток), при 722 km Ангара завива на запад, навлиза на територията на [[Красноярски край]] и запазва това си направление до устието. В този участък тя тече в понижението между Зангарското и Централно-Тунгуското плато на север и Приангарското плато на юг. Тук долината ѝ е тясна (от 0,8-1,5 до 3-5 km), с трапецовидна форма, на места с високи и отвесни брегове, с множество прагове (Дълги, Шимански, Мурски и др.) и бързеи. В най-долното си течение (последните 68 km) Ангара проломява Енисейското възвишение (рус. Енисейский кряж) чрез тясна (ширина 3-5 km) каньоновидна долина. Влива се отдясно в река [[Енисей]] при нейния 2137 km, на 76 m н.в., при посьолок Стрелка, Красноярски край.
=== Водосборен басейн ===
Водосборният басейн на Ангара има площ от 1,039 млн. km<sup>2</sup>, което представлява 40,27% от водосборния басейн на река [[Енисей]]. Площта на собствения басейн на Ангара без този на езерото [[Байкал]] е 468 хил. km<sup>2</sup> и представлява 45% от целия водосборен басейн. Той обхваща части от [[Монголия]] и [[Русия]]:
: [[Монголия]] - аймаци [[Архангай]] (целия), [[Булган]] (целия), [[Дзабхан]] (частично), [[Йовьорхангай]] (частично), [[Селенге]] (целия), [[Тьов]] (частично), [[Улан Батор]] (целия), [[Хентий]] (частично) и [[Хьовсгьол]] (частично)
: [[Русия]] – [[Бурятия|Република Бурятия]], [[Забайкалски край]], [[Иркутска област]], [[Красноярски край]], в т.ч. [[Евенкски автономен окръг]] и [[Тува|Република Тува]] (всички частична)
Границите на водосборния басейн на реката са следните:
* на север – водосборните басейни на реките Голям Пит и [[Подкаменна Тунгуска]], десни притоци на [[Енисей]];
* на изток – водосборния басейн на река [[Лена]];
* на югоизток – водосборния басейн на река [[Амур]];
* на юг – водосборните басейни на малки реки, пресъхващи в пустинята [[Гоби]];
* на югозапад – водосборните басейни на реките [[Дзабхан]] и [[Тес-Хем]], вливащи се езера разположени в Котловината на Големите езера в [[Монголия]];
* на запад – водосборните басейни на реките [[Малък Енисей]] (лява съставяща на [[Енисей]]), [[Голям Енисей]] (дясна съставяща на [[Енисей]]) и Туба, [[Кан (река)|Кан]] и друпи по-малки десни притоци на [[Енисей]].
=== Притоци ===
Река Ангара получава над 500 притока с дължина над 10 km, като 23 от тях са дължина над 100 km, в т.ч. 3 притока над 500 km. По-долу са изброени всичките тези реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km<sup>2</sup>) и мястото където се вливат.
=== Хидроложки хоказатели ===
Подхранването на реката е смесено, като преобладава снежното. Пълноводието е през май и юни, след което постепенно намалява. Среден годишен отток при Иркутската ВЕЦ 1855 m<sup>3</sup>/s, при Братската ВЕЦ 2814 m<sup>3</sup>/s (максимално 14200 m<sup>3</sup>/s), в Богучани 3515 m<sup>3</sup>/s, в устието 4530 m<sup>3</sup>/s. Оттокът на реката е сезонно и годишно урегулиран от изградените по течението на Ангара водохранилища. Замръзването на реката в долното течение започва в края на октомври или първата половина на ноември, в Братското водохранилище в края на ноември или началото на декември. Размразява се през първата половина на май.
== Селища ==
По течението на реката в са разположени множество населени места, в т.ч. 7 града, 8 селища от градски тип и 1 село – районен център.
* [[Иркутска област]] – градове: [[Иркутск]], [[Ангарск]], [[Усоле-Сибирское]], [[Свирск]], [[Братск]] и [[Уст Илимск]]; посьолки: Листвянка, Болшая Речка, Мегет, Балаганск (районен център), Уст Уда (районен център) и Железнодорожний
* [[Красноярски край]] – град [[Кодинск]]; посьолки Мотигино (районен център) и Стрелка и село Богучани (районен център).
== Стопанско значение ==
За разлика от повечето сибирски реки денивелацията на Ангара от извора до устието ѝ е голяма – 380 m. Поради това, че реката притежава голям хидроенергиен потенциял по течението ѝ са изградени три големи водохранилища: Иркутско водохранилище (56 km), Братско водохранилище (524 km) и Уст Илимско водохранилище (335 km). Сега се изгражда Богучанското водохранилища (375 km).
До построяването на водохранилищата безопасното корабоплаване по реката е било невъзможно, поради множеството прагове и бързеи по течението ѝ, което се е явявало сериозно препятствие за усвояването на региона. Преди строителството на водохранилищата е имало два плавателни участъка: от устието на реката до Богучанските прагове (445 km) и от езерото [[Байкал]] до Падунските прагове (662 km). Сега (към 2009 г.) корабоплаването е възможно на четири изолирани участъка:
: от езерото [[Байкал]] до Иркутската ВЕЦ (56 km)
: от Иркутската ВЕЦ до Братската ВЕЦ (606 km)
: участък от Уст Илимското водохранилище (292 km)
: от Богучанските прагове до устието на реката (445 km).
Над реката са изградени 5 автомобилни моста: 3 в [[Иркутск]] и по един в [[Уст Илимск]] и село Богучани. Освен това по преградните стени на Иркутското и Братското водохранилище има изградени шосета, а по стената на Братското водохравилище и жп линия, участък от трасето на [[Байкало-Амурска магистрала|Байкало-Амурската магистрала]].
== Вижте още ==
* [[Списък на реките в Русия]]
* [[Списък на реките в Русия (водосборен басейн на Северния ледовит океан)]]
* [[Списък на реките в Русия по дължина]]
== Външни препратки ==
Line 39 ⟶ 75:
* [http://my-irk.ru/angara.html Легенда о реке Ангаре]
== Източници ==
<references />
* [http://bse.sci-lib.com/article058406.html Большая Советская Энциклопедия.]
* [http://textual.ru/gvr/index.php?card=213486&bo=0&rb=0&subb=0&hep=0&wot=0&name=%EA%E0%ED&loc= Государственный водный реестр России.]
* [http://geo.1september.ru/2006/05/21.htm Большие реки России. ]
{{Превод от|ru|Ангара|83071141}}
[[Категория:Реки по азбучен ред]]
[[Категория:Байкал]]
[[Категория:Реки в Иркутска област]]
| |||