Разлика между версии на „Бог“

19 байта изтрити ,  преди 3 години
м
Премахната неениклопедична оценка за източник "велики" и неопределен израз, като "повечето"...средновековни философи
м (Премахната неениклопедична оценка за източник "велики" и неопределен израз, като "повечето"...средновековни философи)
Философи и теолози му приписват някои атрибути на божественото, включително [[Божи промисъл|всезнание]], [[всемогъщество]], [[вездесъщност]], [[всеблагост]], божествена [[простота]] и [[безсмъртие|вечно съществувание]]. Описван е като нематериален, като личност, източник на всеки [[морален дълг]] и най-великото от всички възможни същества.<ref name=Swinburne/> С всички тези атрибути Бог е охарактеризиран в една или друга степен от [[юдаизъм|юдейските]], [[християнство|християнските]] и [[ислям|мюсюлманските]] мислители и духовни учители, включително [[Августин Блажени|Св. Августин]],<ref name=Edwards>Paul Edwards. ''„God and the philosophers“'' in Ted Honderich. (ed)''The Oxford Companion to Philosophy'', Oxford University Press, 1995.</ref> [[Ал-Газали]],<ref name=Platinga>Alvin Plantinga. ''„God, Arguments for the Existence of“'', ''Routledge Encyclopedia of Philosophy'', Routledge, 2000.</ref> и [[Маймонид]].<ref name=Edwards/> [[Зигмунд Фройд]] осмисля това гледище за Бог, като стремеж към построяване образа на идеалния [[баща]],<ref name=Platinga/> докато [[Марксизъм|марксистките]] автори откриват корените му в [[Марксистка теория за алиенацията|безсилието]] на мъжете и жените в условията на потисническите общества.
 
Повечето великиНякои [[Средновековна философия|средновековни философи]] излагат аргументи за [[съществуването на Бог]],<ref name=Platinga/> с цел да се борят с [[противоречие|противоречията]] на атрибутите, които следва да заключава в себе си Бог. Например божието всезнание предполага, че той знае как ще постъпят онези, които са надарени със свободна воля. Ако той знае това, тяхната несъмнено [[свободна воля|свободната воля]] би била илюзорна; а ако не знае това, то той не е всезнаещ.<ref name=Wierenga>Edward R. Wierenga. ''„Divine foreknowledge“'' in Robert Audi. ''The Cambridge Companion to Philosophy''. Cambridge University Press, 2001.</ref> Подобни проблеми възникват и от твърдението, че Бог е източник на всяко морално задължение. Ако нищо не е [[етика|правилно или грешно]] без Божиите заповеди, то тези заповеди изглежда са произволни. Ако тези заповеди се основават на фундаментални принципи, които и той не би могъл да промени, то той не е всемогъщ. <ref>Вж. Philip L. Quinn. ''„Divine command ethics“'' in Robert Audi. ''The Cambridge Companion to Philosophy''. Cambridge University Press, 2001.</ref>
 
Според това колко божества признават и почитат, религиите могат да бъдат [[монотеизъм|монотеистични]], [[политеизъм|политеистични]] и [[примотеизъм|примотеистични]]. При монотеистичните религии (като [[християнство]] и [[ислям]]) се зачита съществуването само на един бог, който често е наричан просто Бог, Господ (т.е. господар) или Аллах (арабски الله – бог). Политеистичните религии признават съществуването на множество богове и богини, всички със свои важни функции. Примотеизмът по същество е политеистична религия, но при него едно божество се счита за върховно и особено важно за света и хората, а останалите божества се възприемат като по-низши, подчинени нему.
210

редакции