Българска земска войска: Разлика между версии

'''Българската земска войска''' ({{lang-ru|Болгарское земское войско}}) е подразделение на [[руска армия|руската армия]] с големина на голям [[полк]] съставено главно от [[българи|български]] доброволци по време на [[Руско-турска война (1806-1812)|Руско-турската война от 1806 – 1812 г.]] и войната с [[Наполеон I|Наполеон]] в Русия. Началник е руският офицер [[капитан|щабс-ротмистър (капитан)]] Дмитър Павлович Ватикиоти, за командири са назначени българите [[Сава Бинбаши]], Хаджи Христо, [[Георги Мамарчев]] и др.▼

Българската земска войска започва да се създава в [[1810]] г. като първо са образувани 4 самостоятелни доброволчески отряда <ref>[https://books.google.bg/books?id=WN3_AgAAQBAJ&pg=PA198&lpg=PA198&dq=Болгарское+земское+войско+1810&source=bl&ots=egk0mrzzWo&sig=8UgFcy6J5j0LE7BDwWH15CmMogE&hl=bg&sa=X&ei=EgX9VNLBCejCywPg9oCgCQ&ved=0CD0Q6AEwBQ#v=onepage&q=Болгарское%20земское%20войско%201810&f=false Г.Г.Литаврин, Краткая история Болгарии, стр. 198]</ref> при руската армия със съдействието на Софроний Врачански и неговите привърженици следствие призивите му към българите и към Русия и плановете му за освобождение на България с въстание в страната комбинирано с руска намеса. Отличават се водачите Никола Вукич, Тодор Даскалов, Павел и Димитър Македонски. Руското командване създава специални военни формации от гърци и българи, които наброяват по няколко хиляди души отвсяка народност. Заедно с Българската има и „Гръцка земска войска", командвана наистина от грък – Николаос Пангалос, в която, обаче също има и множество българи. {{hrf|Дайнов|2008|223-225}} От вътрешността на България свещеници и учители изпращат сведения за броя и местоположението на турските войски. Отличават се свещеника Пантелеймон от Свищов, габровския търговец Васил Андреев, врачанския чорбаджия Димитър Хаджитошев и др. Русите превземат Силистра, Никопол, Русе, и се придвижват на юг, разездите им достигат района на Предбалкана. Това довежда до надигане на българите в редица области. Района на Габрово и Казанлък се съсредоточават няколко хиляди въстаници.  През есента на 1810 голяма турска войска е спряна в Шипченския проход от въстаническия отряд. Високата порта трябвало да полага големи усилия, за да се справи с въоръжените отряди в Разградско, Русенско, Беленско, Варненско и други. В направлението „Габрово – Шипка – Казанлък“ били съсредоточени няколко хиляди въстаници, готови „да последват примера на сърбите“.<ref name=":1">[http://www.bulgaria-weekly.com/interesting/hidden-truth/5342-uchastie-na-bulgari-v-rusko-turskite-voini.html Богомил Колев, Участие на българи в Руско-турските войни в края на XVIII и началото на XIX век и надеждите за освобождение. в-к България, 21 юли 2014.]▼

В [[май]] [[1811]] г. по нареждане на новоназначения руски командващ на руската Молдовска армия [[Михаил Кутузов]] от Антон Яковлевич Коронелли <ref name=":0">[http://armflot.ru/index.php/20-kampanii/30-vooruzhennye-otryady-bolgar-v-istorii-russko-turetskikh-vojn-xix-v М.М. Фролова, Вооруженные отряды болгар в истории русско-турецких войн XIX в, Армия и флот военное обозрение, 27 Октябрь 2014.]▼

</ref><strong> </strong>е сформирано единно бойно подразделение от 6 батальона със свое знаме и печат. То е под командването на генерал Павел Турчинов, на 10 юни с.г. за пряк негов пряк командир е назначен [[капитан|щабс-ротмистър (капитан)]] Дмитър Павлович Ватикиоти, българин от [[болград]]ското село [[Табаки|Табака]],<ref>Димитър Павлович е роден в 1786 в българското село Табак (Табаки) до Болград в Бесарабия и подобно на многодруги оброзовани в гръцките школа българи има такова особено име Ватикиоти, той се счита за българин или българогагаузин от съвременниците си и в повечето руски и местни студии, контроверзения ляв историограф Кръстьо Манчев отрекъл Баташкото клане, пък го заявява като грък: „Димитър Ватикиоти, грък, офицер на руска служба, командир на българските доброволци в руската армия по време на войната от 1806 – 1812 г.“, [http://chitanka.info/text/5818/59 История на балканските народи. Том 1, С 2001г]., гърцки студии като Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 1821, εκδ. Μέλισσα 1971, Απόστολος Ε. Βακαλόπουλος Νέα Ελληνική Ιστορία 1204 – 1985,Εκδόσεις Βάνιας Θεσσαλονίκη,σελ136 разпространяват такава гледна точка и без каквито и да е документи потвърждаващи такова нещо за за него и без доказателства го свързват с гърци с подобно име от  Лакония и такива „основали“ „гръцкото“, всъщност доказано българско, село Табак до Болград където е роден, или дори „гръцкия“ окръг в Бесарабия,, всъщност отново български и българогагаузки, но наречен така заради религията, за разлика от тамошни немци, италианци и пр., и по името на „Гръцкия проект“ както е наричано в Русия освобождението на Балканите от османска власт, въпреки, че признават, че Димитър Павлович е предпочетен от българите не само за командир, но и според гръцки източници ([http://www.koutouzis.gr/vatikiotis.htm Οικογενεια Βατικιωτη]) възглавил именно българската, а не гръцката колония в гр. [[Рени (Украйна)|Рени]] недалеч от Тулча в 1815 г., попечител е пред руската власт на задунайските преселници, а пък брат му, [http://www.bessarabia.ru/1003.htm Иван Павлович е стотник в Болгарского земского войска и старейшина на задунайските перселенци във въпросния „гречански цинут“.]</ref> според някой спорни тези родом от там, но с гръцки произход.<ref>Данова, Надя., Христакудис, Апостолос. История на нова Гърция, София 2003, с. 103.</ref> В неговия състав влизат българи от [[Влашко]], [[Молдова]] и [[Българи в Украйна|Украйна]], както и бежанци, преминали [[Дунав]] по време на самата война.{{hrf|Дайнов|2008|223-225}} Отрядът има не само свое [[знаме]] и [[печат]], но и собствено командване.▼

</ref><ref>[http://www.litsovet.ru/index.php/material.read?material_id=311704#_ednref28 Прошение капитана Коронелли ... РГВИА Ф. 395 „Инспекторский департамент“, опись № 6/312, 1817, 1 отд. 1 стол, арх. 737, стр. 13]</ref>. Допълнително руското командване разчита на още около 12000 въоръжени българи в направлението към Търново за разузнаване, пътеуказване, снабдяване, диверсии срещу противника и спомагателни акции или общо в подразделението и извън него на 15 000 души под оръжие.<ref name=":1">[http://www.bulgaria-weekly.com/interesting/hidden-truth/5342-uchastie-na-bulgari-v-rusko-turskite-voini.html Богомил Колев, Участие на българи в Руско-турските войни в края на XVIII и началото на XIX век и надеждите за освобождение. в-к България, 21 юли 2014.]▼

</ref><ref>Янко Гочен, Легендарния капитан Георги Мамарчев жертва на руско-турските репресии, Сите българи заедно, 2011 г.</ref> Задачите ѝ първоначално са охрана на крепостите и населените места, защита на българските преселници и разузнавателни операции в тила на противника. Голям бил броят и на хайдутите, които присъединили водените от тях чети към русите в тази война против турците. Известен е Златьо Кокарчоолу от Сливен, паднал в тежък отчаян бой с турци в 1810 г. край Сливен след като заклал 35 души около себе си, докато най-сетне се подпалил барутът в чантата му и така бил разкъсан от взрива, друг известен  Коньо от Драгуданово „брадатият войвода“, прекарал в Балкана от 1810 г. чак до 1825, макар и да имал повече от сто сражения с турците изгубил само двама души, починал мирно в Букурещ<ref>[http://www.promacedonia.org/ki/ki_31.htm К. Иречек, История на българите, стр. 56]5</ref>. Българската земска войска в 1811 г. дава съществен принос като спасява цялото артилерийско въоръжение на армията, за което лично Кутузов саморъчно пише: „<em>Находившейся тогда в Кузуг всей Армии Артелерийский парк с помощью российской и вооруженной им болгарской команды защитил от неприятельского нападения, который два раза покушался зажечь оный ночью</em>“ <ref>АРХИВ ВНЕШНЕЙ ПОЛИТИКИ РОССИЙСКОЙ ИМПЕРИИ. Ф.1 „Административные дела“ р. IV. ОП. 5, д. № 292, 1818 – 1820 л.л. 11, 11 об., 12</ref>▼

</ref> След което охраната на Силистра до е поверена на 400 бойци от него. Широко се полза българското опълчение за борба с турските разбойници и башибозук безчинстващи около [[Букурещ]] и в дълбочина по пътя от Силистра до [[Шумен]].<ref>[http://www.litsovet.ru/index.php/material.read?material_id=311704#_ednref32 Антон Коронелли – попечитель болгарских переселенцев.]</ref>▼

След подписването на [[Букурещки договор (1812)|Букурещкия мирен договор]] на 29 май 1812 г. подразделението е реорганизирано и от края на август с.г. е в състава на Лейб-гвардейския Литовски полк със същия командир, но с ограничена численост от малко над 400 щика.<ref name=":2">[http://www.refsru.com/referat-15534-1.html История села Табаки, Allbest.ru, 24.11.2012.]▼

</ref> При нашествието на [[Наполеон I|Наполеон]] в Русия  българите от него се отличават в [[Битка при Бородино|битката при Бородино]] на 7 септември 1812 г. и кампанията в Отечествената война срещу Бонапарт като част от армията командвана от [[Михаил Кутузов|Кутузов]].  После водени от командира си Дмитър Павлович действат в тила на Наполеон, участват в многочисленни схватки с французските войски, взаимодействат с отряда на знаменитите партизани на Денис Давидов, участват в бойните действия в Германия и Франция, на 19 март Литовския полк с другите войски влиза победоносно в Париж.<ref name=":2">[http://www.refsru.com/referat-15534-1.html История села Табаки, Allbest.ru, 24.11.2012.]▼

* [http://www.rusempire.ru/rossijskaya-imperiya/vojny-rossijskoj-imperii/461-russko-turetskaya-vojna-1806-1812.html Карта на военните действия]▼