Велик княз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 5:
През [[1547]] г. великият московски княз [[Иван Грозни]] официално приема титлата [[Цар|"цар"]], която е трябвало да символизира значителното надмощие и престиж на московските владетели над останалите руски князе. През [[1721]] г. с решение на [[Петър I (Русия)|Петър I]] руските монарси започват да се титулуват като [[Император|"императори"]]. Въпреки това титлата "''велик княз''" продължава да се употребява в пълнната титла на руския император при изброяването на намиращите се под негова власт земи: "''…цар казански, астрахански и сибирски, велик княз смоленски, тверски, вятски и техните земи...''".
По-късно с титлите "''велик княз''" и "''велика княгиня''" започнали да се титулуват децата (съответно от мъжки и женски пол) на царстващия [[монарх]], което е узаконено официално със специален документ от [[Павел I (русия)|Павел I]] от [[5 април]] [[1791]] г. Така титлата съответствала приблизително на западноевропейската титла [[Принц|Престолонаследник]]. Титлата велик
престол. С решение на императора великия княз може да бъде лишен от титлата си, ако обстоятелствата на раждането му или живота, който води е в противоречие със документа за статута на царското семейство.
| |||