|
== История ==
През 1945 г. в своята статия „Извънземни ретранслатори“ („Extra-Terrestrial Relays“), публикувана в списание ''Wireless World''<ref>{{cite web | url = http://www.clarkefoundation.org/docs/ClarkeWirelessWorldArticle.pdf | title = Extra-Terrestrial Relays — – Can Rocket Stations Give World-wide Radio Coverage? | author = Артър Кларк | authorlink = Артър Кларк | date = октомври 1945 г. | publisher = Wireless World | accessdate = 2011-01-11 | lang = en }}</ref>, писателят [[Артър Кларк]] описва идеята си за създаване на система за [[телекомуникация]] чрез спътници, разположени на [[геостационарна орбита]] и управлявани от хора, която би позволила да се предават телевизионни програми. Същата идея е описана повторно в труда му „Изследването на Космоса“ ({{lang-en|Exploration of Space}}) от 1952 г. и е подета от [[Джон Пиърс]] от [[Bell Labs]], който прави сравнение между комуникационния капацитет на сателита (1000 едновременно протичащи телефонни разговора) и положения трансатлантически телефонен кабел TAT-1 (36 телефонни разговора)<ref>{{икона|en}}[http://www.hq.nasa.gov/office/pao/History/satcomhistory.html История на комуникационните сателити от сайта на НАСА]</ref>.
Първият [[изкуствен спътник]] е съветският [[Спутник-1]], изстрелян на [[4 октомври]] [[1957]] г., носещ на борда си [[радиопредавател]], работещ на две честоти, – 20.,005 и 40.,002 [[MHz]]. Първият американски комуникационен спътник, който бързо е разработен, за да навакса изоставането, е [[Project SCORE]] от 1958 г., и на него е имало устройство за запис и излъчване на гласови съобщения. Той е използван за изпращане на коледно приветствие до цял свят от американския президент [[Дуайт Айзенхауер]]. [[НАСА]], създадена през същата година специално за развитие на космическите изследвания, изстрелва спътника [[ECHO]] през 1960 г., но той е пасивен и функцията му се ограничава до отражение на радиосигналите.
Последвалото развитие на спътниковата технология в САЩ се свързва с разработката на активен комуникационен спътник от [[НАСА]] - – RELAY и SYNCOM, както и с начинанието на търговската компания [[AT&T]] — – [[TELSTAR]], която обаче използва услугите на НАСА по изстрелването. На практика TELSTAR е първият активен спътник с директно предаване, изстрелян в орбита през 1962 г. AT&T търси сътрудничество с европейските си партньори от Англия и Франция и проектът ѝ придобива международно измерение. Първото презокеанско приемане от територията на САЩ към Япония през [[Тихия океан]] се осъществява на 22 ноември 1963.<ref name="NASA-SP-93">{{cite web|url=http://ntrs.nasa.gov/archive/nasa/casi.ntrs.nasa.gov/19660009169_1966009169.pdf|title=Significant Achievements in Space Communications and Navigation, 1958- – 1964|year=1966|work=NASA-SP-93|publisher=NASA|pages=30–3230 – 32|accessdate=2009-10-31}}</ref>
Към 1964 г. в околоземното пространство успешно работят по два спътника [[TELSTAR]], [[RELAY]] и [[SYNCOM]]. С тях се правят експерименти по предаване на телевизионен образ, например предавания на от [[Летни олимпийски игри 1964|Летните олимпийските игри в Токио]] през 1964 г. за САЩ, което е и първото международно излъчване на Олимпийски игри.
През април 1965 г. е изстрелян и [[Intelsat I]], известен като ''Early Bird''. Това е първият комуникационен сателит на [[геостационарна орбита]] над [[Атлантическия океан]], разположен на 28° западна дължина. По това време земни станции за връзка със сателитите съществуват в Англия, Франция, Германия, Италия, Бразилия и Япония. Основана е и международната организация '''International Telecommunications Satellite Organization''' ('''INTELSAT'''), с цел осигуряването на международни сателитни услуги. Към 2007 г. Intelsat притежава и оперира 51 спътника.
Така през втората половина на 20 век идеята на [[Артър Кларк]] в крайна сметка е реализирана и осигурява спътниково предаване на практически всички [[телекомуникации]].
|
