Гръцки национализъм: Разлика между версии

редакция без резюме
Редакция без резюме
Редакция без резюме
{{обработка}}
[[Картинка:Greekhistory.GIF|thumb|400px|Териториалното разширение на [[Гърция]] ([[1832]] - [[1947]])]]
'''Гръцки национализъм''' е израз на национално чувство, датиращо от времето на "историческия компромис" между елинистите от [[Елада]] и [[фанариоти]]те по признаването на [[църква на Гърция|църквата на Гърция]] - на 29 юни 1850 г., с който се слагат и основите му. [[Концепция]]та предвижда да обедини всички гърци в една национална държава със столица установени- в[[Константинопол]], Кностантинопола не [[Атина]]. Терминът стъпва, но и видоизменя семантично на употребената предходно през 1844 г. от [[Йоанис Колетис]] - [[Мегали идея]]. Мегали идеята под различните форми гръцки национализъм доминира изцяло външната политика и вследствие на вътрешната политика на Гърция: от 1850 г., през кипърския проблем в годините 1970 - до предходните [[Балкански войни]] от началото на ХХ век. Основният враг на Гърция в реализацията на вече изцяло гръцката Мегали идея е Османската империя и след това Турция.
 
Гръцката Мегали идея противопоставя Гърция не само на Високата порта и силите, които през средата на XIX век държат за целостта на Османската империя. Тя противопоставя гърците и на повечето балкански нации, имащи или още не, свои национални държави. На основата на тази идея се ражда гръцкият мегаломански национален стереотип, който съдържа в себе си самочувствието за превъзходство над „другите“ — Гърция е страна с минало величие, пряк наследник на древна [[Елада]] и средновековна [[Византия]], тя първа става независима държава на Балканите и първа формулира своята национална доктрина и пр. Следва в случая да се отбележи, че в този гръцки национален стереотип непрекъснато присъстват два компонента: османският фактор като обект на политиката, опасност и конкуренция, от една страна, и славянският фактор като претендент за османското наследство или част от него, от друга. И съвсем естествено отношенията както с Османската империя, така и с балканските национални държави и нации са по-скоро негативни, отколкото позитивни.
Анонимен потребител