Апостол Маргарит: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име=АпостолApostol МаргаритMargarit
| портрет= Margarit large.jpg
| категория = учител
| px = 240
| описание= арумънски просветител
| роден-място=[[Авдела]], [[Османска империя]]
Ред 12:
==Биография==
[[Файл:Apostol Margarit Family Almanach Macedo-Roman 1902.jpg|ляво|мини|250п|Семейството на Апостол Маргарит]]
Маргарит е роден в голямото влашко пиндско село [[Авдела]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Гърция]]. В 1862 Маргарит става учител в [[костурско]]то влашко село [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] (Влахоклисура) и започва освен на гръцки да преподава и на влашки (арумънски) език. Жени се за клисурката Евантия. Принуден от [[Цариградска патриаршия|патриаршеските]] власти да напусне училище Маргарит остава в Клисура и преподава частни уроци на арумънски. В [[1868]] година Маргарит отваря влашко училище в родното си село Авдела.<ref>Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София, 2000, стр. 45.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/21.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, стр. 257.]</ref>
 
Заради дейността си Маргарит е обвиняван от гърците, че е австрийски или католически агент, а няколко пъти е посягано върху живота му - намушкан с нож в [[Солун]], два пъти хвърлян във [[Вардар]] и ранен с изстрел в [[Охрид]]ско. В крайна сметка Маргарит е арестуван, но успява да избяга и се установява в [[Букурещ]], където получава финансова подкрепа от властите.
Ред 23:
 
==Трудове==
[[File:Apostol Margarit Almanach Macedo-Roman 1902.JPG|мини|250п|Апостол Маргарит, портрет от [[МакедонорумънскиАлманахул алманахМачедоромън]], 1902 г.]]
*''Réfutation d'une brochure grecque'' par un Valaque épirote (Отхвърлянане на една гръцка брошура от един епирски влах, 1878)
*''Etudes historiques sur les Valaques du Pinde'' (Исторически етюди върху пиндските власи, 1881)