Бомбардиране на Задар: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м →‎top: replaced: в последствие → впоследствие, replaced: в последствие → впоследствие редактирано с AWB
Ред 5:
В резултат на бомбардировките около 60% от градските сгради са унищожени, а Задар често е наричан "Дрезден на Адриатика", заради предполагаемите му прилики с [[бомбардировки на Дрезден|бомбардирането на Дрезден]] в края на Втората световна война. И в двата случая са разрушени градове - паметници на културата с богато историческо и културно наследство, които не са имали военна или стратегическа стойност.
 
Съюзниците започват бомбардировките на Задар (''Zara'') поради съобщенията на [[Югославски партизани|титовите партизани]] на присъствието големи немски формирования в града, които в последствиевпоследствие се оказват силно преувеличени или неверни. В периода януари-март 1944 г. Задар е почти напълно разрушен, а населението му подобно на София - избягало в близките села или други населени места. Последната бомбардировка на Задар е на 31 октомври 1944 г. когато вече титовите партизани са в града, но поради липсата на субординация между съюзниците и партизани стават жертва на "приятелски огън".
 
След края на войната, въпросът за броя на жертвите от бомбардировките на Задар придобива международноправен оттенък и външнополитически нюанси, особено след напускането на италианците от града. Италианските власти твърдят, че цивилните жертви на бомбардировките са между 3000-4000, и всичко това е откровен акт на геноцид срещу тях. Повечето независими източници обаче сочат цифрата 1000 души, тъй като по-голяма част от населението напуска града още след първите бомбардировки на града през есента и зимата на 1943 г.