Йоан III Дука Ватаци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м http://kaksepishe.com/plemennik/ |
м →top: replaced: в последствие → впоследствие, replaced: В последствие → Впоследствие редактирано с AWB |
||
Ред 35:
Йоан III Дука Ватаци е обявен за съвладетел през 1221 г., а след смъртта на Теодор I Ласкарис в 1222 г. става никейски император, но властта му е оспорена от роднините на Ласкарис, които са подпомогнати военно от Латинската империя. След победата над тях, Йоан III нахлува в Тракия и отнема Адрианопол от латините през 1225 г., въпреки че през 1227 г. града е завладян от неговия съперник [[Теодор Комнин]], владетел на Солунското Епирско деспотство.
През 1230 г., след елиминирането на ефимерната Епирска империя от българският цар [[Иван Асен II]], Дука Ватаци сключва съюз с България, насочен срещу Латинската империя. Като жест на добри намерения, никейският патриарх признава правото на българите на независима църква и собствена патриаршия през 1235 година. Никея воюва през [[1235]]-[[1236]] г. в съюз с цар Иван Асен II срещу [[латинци]]те, обсаждайки безуспешно [[Константинопол]]. Поради различни причини и, може би, обезпокоен от засилването на Никейската държава, Иван Асен се въздържа от по-нататъшни активни действия в подкрепа на Дука Ватаци.
Йоан III Ватаци е способен и успешен владетел, който не само доказва качествата на военен лидер и политик, но и обръща голямо внимание на стопанското развитие в държавата. По негово време Никейската империя се намира в икономически подем, а самият император е известен с личната си скромност, пестеливост и умереност, проявава справедливост и милосърдие, поради което е уважаван от поданиците си и е възхваляван в летописите.
| |||