Квазикристал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Категория
м →‎top: replaced: в последствие → впоследствие, replaced: в последствие → впоследствие редактирано с AWB
Ред 4:
Съвременната [[кристалография]] е приела емпиричен критерий за установяване на атомния строеж: ако едно вещество има отчетлива дифрактограма, то е кристал. Предполагало се е, че за наличие на това свойство е необходима регулярна подредба в по-значим мащаб, което се е разбирало като наличие на [[транслационна симетрия]]. Квазикристалите имат отчетлива дифрактограма без наличието на транслационна симетрия. Доказателство за това е установяване на ротационна симетрия с порядък различен от 2,3,4 или 6, която е несъвместима с транслиране. Този критерий е достатъчен, без да е необходим.
 
Естествен квазикристал е установен в 2010 г., в минерал със състав Al<sub>63</sub>Cu<sub>24</sub>Fe<sub>13</sub>, наречен [[икосаедрит]] <ref>Описание в минералогическа база данни [http://www.mindat.org/min-40647.html] </ref>. До този момент са били известни само лабораторни образци. Публикацията от 1984 г., в която се демонстрира недвусмислено съществуването на апериодична кристална структира<ref>Shechtman, D.; Blech, I.; Gratias, D.; Cahn, J. (1984). "Metallic Phase with Long-Range Orientational Order and No Translational Symmetry". Physical Review Letters 53 (20): 1951.</ref>, донася в последствиевпоследствие, през 2011 г., [[нобелова награда]] по химия на Д. Шехтман. Скоро след нейното отпечатване 'квазикристал' започва да се употребява като съществително със специфичен смисъл<ref> Levine D., Steinhardt P., (1984), ''Quasicrystals: A New Class of Ordered Structures''. Physical Review Letters 53 (26): 2477</ref>, контрастиращо с по-раншните нестроги употреби на прилагателното 'квазикристален'.
 
== Източници ==