Анадир (река): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Река
| име = Анадир
| име-оригинал = Анадырь
| картинка = Anadyrrivermap.png
| картинка-описание =
| местоположение = {{Русия}}<br>[[Чукотски автономен окръг]]<br>[[Анадирски район]]
| дължина = 1152
| басейн = 191 000
| отток = 2160
| начало-място = [[Анадирско плато]]
| начало-гео-ширина = 67.080665
| начало-гео-дължина = 170.791672
| начало-височина = 680
| устие-място = [[Анадирски залив]]
| устие-гео-ширина = 64.877778
| устие-гео-дължина = 176.233333
| устие-височина = 0
| устие-ширина =
| път =
| карта = Русия Далекоизточен федерален окръг
| карта-файл =
| карта-описание = Местоположение в [[Далекоизточен федерален окръг|Далекоизточния федерален окръг]]
}}
'''Ана́дир''' ({{lang-ru|Анадырь}}; {{lang-ckt|Йъаайваам}}; на [[Юкагирски езици|юкагирски]]: ''Онандырь'') е река в [[Чукотски автономен окръг]], [[Русия]]. Протича през [[Анадирски район]]. Дълга е 1152 km и има [[водосборен басейн]] от 191 000 km². Влива се в [[Анадирски залив|Анадирския залив]], [[Берингово море]]. Това е най-голямата река в [[Чукотка]].<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Водные_объекты/842/Анадырь «Вода России» – Анадырь]</ref>
== Наименование ==
Името на реката произлиза от [[Юкагирски езици|юкагирското]] „онун“, което означава „река“. През XVII век реката се нарича Онандырь, а в долното си течение – Йъаайваам, име дадено от [[чукчи]]те.<ref name="water"/>
== География ==
[[Файл:Anadyr.png|мини|ляво|Водосборен басейн на река Анадир.]]
[[Файл:Krasneno.jpg|мини|[[Проток]]ът, съединяващ ез. Красное с р. Анадир. На брега се вижда с. [[Краснено]].]]
Анадир извира от малкото планинско езерце Въенингитгин (''Въэнынгытгын''), разположено на 680 m [[надморска височина]] в централната част на [[Анадирско плато|Анадирското плато]]. В долното си течение реката тече през Нижнеанадирската низина и се влива в [[лиман]]а Онемен на [[Анадирски залив|Анадирския залив]] в [[Берингово море]]. С дължина от 1152 km, това е най-дългата река в Чукотка. В басейна ѝ са разположени около 200 хиляди езера, като повечето от тях са [[термокарст]]ови, с площ по-малка от 1 km<sup>2</sup>. Най-голямото езеро в басейна на реката е [[Красное (езеро, Чукотка)|Красное]] (458 km<sup>2</sup>). В горното течение на реката има малко езера. Средният наклон на реката е 0,6‰.<ref name="water"/>
Климатът в басейна на реката е [[Субарктичен климат|субарктичен]]. Средната температура през януари е -22,6 °C, а средната юлска температура е 11,6 °C. През зимата често се наблюдават силни ветрове и виелици. Навсякъде сред басейна ѝ е разпространена [[вечната замръзналост]].<ref name="water"/>
=== Хидрология ===
Средногодишният воден отток при хидрологическата станция Нови Еропол е 499 m<sup>3</sup>/s, при Снежное е 1260 m<sup>3</sup>/s, а при [[устие]]то на реката е 2160 m<sup>3</sup>. Пак при устието годишният отточен обем възлиза на 68 172 km<sup>3</sup>.<ref name="water"/>
У Анадир се наблюдава пролетно-лятно пълноводие, лятно-есенни наводнения и ниско ниво на водата през зимата. Реката е най-пълноводна през средата на юни. При спада на пълноводието си реката често се захранва допълнително от дъждовни води и прелива от коритото си. Максималният измерен отток при Снежное е 9970 m<sup>3</sup>/s. Реката замръзва в средата на октомври, а в горното си течение понякога и през септември. Ледовете се задържат на реката средно в продължение на 253 дни. Дебелината на леда достига 150 cm.<ref name="water"/>
Водата е слабо [[минерал]]изирана. По време на лятното пълноводие минерализацията на речните води е 25 – 40 mg/l, а през зимата е около 70 – 150 mg/l.<ref name="water"/>
=== Притоци ===
В горното течение на Анадир се вливат основно малки и стръмни ручеи. Главните притоци на Анадир са: [[Майн (река)|Майн]], [[Еропол]], [[Яблон]] (десни), [[Белая (приток на Анадир)|Белая]] и [[Танюрер]] (леви).<ref name="water"/>
=== Населени места ===
На бреговете на реката са разположени селищата: [[Марково (Чукотка)|Марково]], [[Уст Белая]], [[Снежное (Чукотка)|Снежное]], [[Ваеги]], [[Канчалан]].<ref name="water"/>
== История ==
През октомври 1648 г. чукотската експедиция на [[Семьон Дежньов]] достига до бреговете южно от устието на река Анадир. В началото на 1649 г. експедицията достига устието на реката. През лятото на същата година Дежньов се отправя нагоре по течението в продължение на 600 km и в средното течение на реката основава селище, което нарича Анадирски острог. В течение на няколко години Дежньов изследва басейна на реката.<ref name="water"/> Острогът е изоставен през 1770 г.<ref>{{икона|ru}} [https://ru.wikisource.org/wiki/ЭСБЕ/Анадыр Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Анадыр.]</ref>
== Стопанско използване ==
В басейна на Анадир е развито еленовъдството, ловът и риболовът. Долното течение на реката изобилства от риба. Също така в басейна ѝ се добиват [[въглища]] и [[злато]].<ref name="water"/>
През зимата замръзналата повърхност на реката се използва като автомобилен път. През лятото (от 1 юли до 15 септември) е плавателна от селището Крепост до устието си (550 km).<ref name="water"/>
== Източници ==
<references/>
{{Портал|География|Русия}}
| |||