Сара Брайтман: Разлика между версии

През 1981-ва година Сара Брайтман се явява на прослушване за мюзикъла "Котки" на [[Андрю Лойд Уебър]], където е избрана за ролята на Джемима. Въпреки това обаче тогава тя не прави особено впечатление на Уебър. Година по-късно тя напуска "Котки" за да играе в "Пиратите от Пензънс" на лондонския театър Дръри Лейн. През 1982-ра е избрана за главната роля в оперния мюзикъл "Славеят" на Чарлз Щраус, който променя живота й, след като една вечер Андрю Лойд Уебър, който е сред зрителите, се влюбва в гласът й, и за отрицателно време се влюбва в нея, след което двамата започват връзка, силно одумвана от таблоидите и британското общество. През 1984-та те сключват и брак. Сара Брайтман се превръща в най-голямата муза на Уебър. Първата им съвместна работа е мюзикълът "Песен и танц", поставен на сцена същата година в лондонския Палас Тийтър. В последствиеВпоследствие Уебър сътворява ''[[Фантомът на операта]]'', като написва и композира ролята на Кристин Дае специално за Брайтман. Още с премиерата си на сцената на Уест Енд през 1986-та продуцкията предизвиква фурор и превръща Брайтман в най-известния женски сопран във Великобритания. През 1988-ма "Фантомът на операта" е представен и на сцената на [[Бродуей]] в [[Ню Йорк]], където се играе и до днес. Оригиналните композиции, включени в продукцията, са реализирани като албум, продаден в над 40 милионен тираж, което и до днес е ненадминат рекорд за албум с театрална музика.<ref>http://en.wikipedia.org/wiki/The_Phantom_of_the_Opera_%281986_musical%29</ref> През 1990-та Сара Брайтман работи за последно с Уебър в мюзикъла "Аспекти на любовта". Същата година двамата се развеждат и същевременно прекратяват и съвместната си работа. Между 1992-ра и 1995-та година Брайтман се ориентира към [[проза]]та и получава роли в четири спектакъла, всички на английска сцена.

През 1998-ма Брайтман записва и издава албумa "Eden", който според нея самата, както и според нейните почитатели, най-добре описва нейната личност. Тя сама подбира лично всяка песен и дори засипва със собственоръчно написани писма италианския композитор [[Енио Мориконе]], молейки го да ѝ продаде правата на неговата композиция от филма "Мисията" за да запише песен с нея. След няколко отказа накрая Мориконе се съгласява и така се ражда хитът "Nella Fantasia" - емблематична песен за Брайтман, в последствиевпоследствие изпята и записана от многобройни изпълнители от целия свят. <ref>http://en.wikipedia.org/wiki/Nella_Fantasia</ref> Сред останалите забележителни песни в "Eden" са кавърът на песента на групата [[Канзас]] "Dust In The Wind", кавърът на песента на [[Селин Дион]] "My Heart Will Go On" от филма ''[[Титаник]]'', изпята на [[италиански език]] със заглавие "Il Mio Cuore Va", и ариите "Nessun Dorma" на [[Джакомо Пучини]] и "Lascia ch'io Pianga" на [[Хендел]]. Дискът става платинен в четири държави и златен в три, измежду които САЩ, където са продадени близо милион копия. Следващата година Брайтман стартира първото си интерконтинентално турне под надслов "One Night In Eden". В рамките на седем месеца тя изнася общо 101 концерта в [[Северна Америка]], [[Европа]] и [[Африка]].<ref>http://en.wikipedia.org/wiki/One_Night_In_Eden_Tour</ref>