Отваря главното меню

Промени

м
replaced: в последствие → впоследствие, В последствие → Впоследствие редактирано с AWB
 
===Театрална кариера===
През 1981-ва година Сара Брайтман се явява на прослушване за мюзикъла "Котки" на [[Андрю Лойд Уебър]], където е избрана за ролята на Джемима. Въпреки това обаче тогава тя не прави особено впечатление на Уебър. Година по-късно тя напуска "Котки" за да играе в "Пиратите от Пензънс" на лондонския театър Дръри Лейн. През 1982-ра е избрана за главната роля в оперния мюзикъл "Славеят" на Чарлз Щраус, който променя живота й, след като една вечер Андрю Лойд Уебър, който е сред зрителите, се влюбва в гласът й, и за отрицателно време се влюбва в нея, след което двамата започват връзка, силно одумвана от таблоидите и британското общество. През 1984-та те сключват и брак. Сара Брайтман се превръща в най-голямата муза на Уебър. Първата им съвместна работа е мюзикълът "Песен и танц", поставен на сцена същата година в лондонския Палас Тийтър. В последствиеВпоследствие Уебър сътворява ''[[Фантомът на операта]]'', като написва и композира ролята на Кристин Дае специално за Брайтман. Още с премиерата си на сцената на Уест Енд през 1986-та продуцкията предизвиква фурор и превръща Брайтман в най-известния женски сопран във Великобритания. През 1988-ма "Фантомът на операта" е представен и на сцената на [[Бродуей]] в [[Ню Йорк]], където се играе и до днес. Оригиналните композиции, включени в продукцията, са реализирани като албум, продаден в над 40 милионен тираж, което и до днес е ненадминат рекорд за албум с театрална музика.<ref>http://en.wikipedia.org/wiki/The_Phantom_of_the_Opera_%281986_musical%29</ref> През 1990-та Сара Брайтман работи за последно с Уебър в мюзикъла "Аспекти на любовта". Същата година двамата се развеждат и същевременно прекратяват и съвместната си работа. Между 1992-ра и 1995-та година Брайтман се ориентира към [[проза]]та и получава роли в четири спектакъла, всички на английска сцена.
 
===Музикална кариера===
През 1996-та Сара Брайтман записва дуетът "Time To Say Goodbye" с [[Андреа Бочели]], който се превръща в глобален хит, като продава 2 милиона екземпляра само в Германия. Именно този дует връща Брайтман към нейното класическо амплоа. Година по-късно тя издава оперния диск "Timeless" (в САЩ "Time To Say Goodbye"), който се превръща в най-успешния ѝ самостоятелен албум до днес, продаден в над 12 милионен тираж по целия свят. Изпълнителката се завръща триумфално и в родната Англия, където изнася легендарния си концерт в Royal Albert Hall в Лондон, на който специален гост на сцента при нея е бившият ѝ съпруг Андрю Лойд Уебър. <ref>http://en.wikipedia.org/wiki/Sarah_Brightman:_In_Concert</ref>
 
През 1998-ма Брайтман записва и издава албумa "Eden", който според нея самата, както и според нейните почитатели, най-добре описва нейната личност. Тя сама подбира лично всяка песен и дори засипва със собственоръчно написани писма италианския композитор [[Енио Мориконе]], молейки го да ѝ продаде правата на неговата композиция от филма "Мисията" за да запише песен с нея. След няколко отказа накрая Мориконе се съгласява и така се ражда хитът "Nella Fantasia" - емблематична песен за Брайтман, в последствиевпоследствие изпята и записана от многобройни изпълнители от целия свят. <ref>http://en.wikipedia.org/wiki/Nella_Fantasia</ref> Сред останалите забележителни песни в "Eden" са кавърът на песента на групата [[Канзас]] "Dust In The Wind", кавърът на песента на [[Селин Дион]] "My Heart Will Go On" от филма ''[[Титаник]]'', изпята на [[италиански език]] със заглавие "Il Mio Cuore Va", и ариите "Nessun Dorma" на [[Джакомо Пучини]] и "Lascia ch'io Pianga" на [[Хендел]]. Дискът става платинен в четири държави и златен в три, измежду които САЩ, където са продадени близо милион копия. Следващата година Брайтман стартира първото си интерконтинентално турне под надслов "One Night In Eden". В рамките на седем месеца тя изнася общо 101 концерта в [[Северна Америка]], [[Европа]] и [[Африка]].<ref>http://en.wikipedia.org/wiki/One_Night_In_Eden_Tour</ref>
 
Веднага след края на турнето си, Сара Брайтман започва интензивна работа над следващия си албум. "La Luna" се появява на бял свят през април 2000-та година в Европа и през август в Америка. Концепцията на албума, както подсказва и заглавието, е [[Луната]] и лунният пейзаж. Съдържанието на тавата отново е микс от поп и класическа музика, но този път атмосферата в песните е значително по-мрачна и мистична. Класическата част включва "How Fair This Place" на [[Рахманинов]], "Solo Con Te" на Хендел, "La Califfa" на Енио Мориконе, както и "Figlio Perduto", базирана на сегмент от Симфония номер 7 на [[Бетовен]]. Сред поп парчетата фигурират "Winter in July", кавъри на песените на [[Дайдо]] "Here With Me" и "Hijo De La Luna" на испанската група Мекано, и баладата "This Love" - най-драматичната включена песен. В "La Luna" Брайтман записва за първи път и джаз парче - "Gloomy Sunday". Официалните сингли са "A Whiter Shade of Pale" и "Scarborough Fair". Втората се превръща в хит в [[Азия]] и прокарва пътя на изпълнителката към азиатския маркет. "La Luna" достига 17-то място в класацията ТОП 200 за албуми на американското списание [[Билборд]] и става златен, с продадени над 870 хиляди копия. Следва 10 месечно световно турне "La Luna Tour", което обхваща 4 континента и включва общо 108 концерта.