Тереза от Лизио: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Drzewianin (беседа | приноси) пунктуация |
м →Биография: replaced: в последствие → впоследствие (2), В последствие → Впоследствие редактирано с AWB |
||
Ред 38:
Майка ѝ; си отива през [[1877]] г. – много млада, когато най-малкото ѝ дете е само на четири години и оттогава момичето започва да проявява признаци на тревожност и свръхчувствителност, което я кара да плаче и по най-дребен повод. Едва на четиринайсетгодишна възраст младата Тереза успява да постигне голяма вътрешна победа, която ѝ помага да надмогне своята свръхчувствителност и ѝ открива пътя към духовната свобода.
Бащата е грижовен и любвеобилен и доста успешно заема мястото на липсващата майка в живота на своите деца. „Не мога с думи да опиша колко много обичах татко. Възхищавах се на всичко у него.“ – ще си спомня
От психологическа гледна точка може да се очаква, че силната любов на земния ѝ баща ще помогне на Тереза да има топла и жива връзка с небесния ѝ Отец като е възрастна. Става точно обратното – въпреки че самата тя е била изпълнена с много топлина, среща предимно мълчание и дори към края на живота си започва да чувства безразличието на другата страна. През целия си живот като монахиня Тереза не намира утеха в молитвата и не чувства Божието присъствие. Тя не изпитва нищо от емоционално естество, което да я води напред в нейното призвание. Дори през последната година и половина тя започва да губи вяра в небето и да се бори с отчаянието и съмненията.
По-големите сестри в семейството поемат грижата за по-малките след кончината на майката. Братът на майка им и неговата съпруга също се притичват на помощ винаги, когато могат.
[[картинка:Therese.jpg|мини|ляво|150п|<center>Тереза в ученическите си години]]
Ред 74:
Но едва ли нещо друго я сближава повече с душите от двадесети век както последната година и половина от нейния живот. Сякаш предчувствайки съмненията, които ще поразят следващите поколения, Тереза изживява почти пълна загуба на вярата. До самия си край тя се бори с липсата на вяра.
По време на великите пости [[1896]] г. тя проявява първите симптоми на туберкулоза. Тереза започва да изживява периоди на продължителна физическа агония, съпроводена с тежки страдания, а същевременно и време на тежки съмнения и вътрешни борби. „Никога не бих повярвала, че е възможно такова страдание! Никога! Никога!“ Последните няколко месеца са истински кошмар, изпълнен с болка, която не може да бъде притъпена и от успокоителните. Вярна на своя характер обаче майка Мари смята, че кармелитките трябва да могат да понасят суровите страдания. Тереза е способна на това, но не го постига лесно. Намира изпитанието за своята вяра за неразбираемо и не намира утеха в споделянето на своите мисли. Дори в последните ѝ часове на силни болки [[30 септември]] [[1897]] г., когато монахините се събрали край леглото ѝ да се молят, майка Мари ги отпратила, защото ѝ се сторило, че Тереза всъщност се съвзема и получава прилив на енергия. „О, не бих искала да страдам по-малко! О! … Обичам го! Боже мой! Аз … Те … обичам!!!“– шепнела издъхващата монахиня в последните си минути, както
==Книгата==
| |||