Разлика между версии на „Старогръцка трагедия“

м
replaced: в последствие → впоследствие (2) редактирано с AWB
м (replaced: в последствие → впоследствие (2) редактирано с AWB)
==== Дионисиеви празници ====
[[Файл:Bacchus (Dionysus) Vatican Museums-DSC 0206.jpg|мини|вдясно|Дионис, статуя във Ватиканския музей]]
Произхода на старогръцката трагедия свързваме главно с Дионисиевите празници и култа към бог [[Дионис]] или, за да бъдем по-точни, с дитирамбите, изпълнявани в негова чест. Дитирамбите били религиозни песни, които се изпълнявали от [[хор]] от 50 души, но в последствиевпоследствие се превърнали в литературна форма. [[Култ]]ът към Дионис, сам по себе си, давал широк простор за въображението, необикновените усещания и сливането на човека с природата.
 
Дионисиевите празници са голям комплекс от празници, чествани в [[Атина]]. Те са мистериални празници с често немистериален характер.
''Аристотел „[[Поетика (Аристотел)|Поетика]]“''
 
Според [[Аристотел]] трагедията е възникнала от сатирската драма и първоначално е имала шеговит характер (имайки предвид сатирската драма, такава каквато е през V и IV век., жанр много отдалечен от първоначалната си форма). Прибавя още, че при зараждането си, трагедията е била импровизирана игра, която в последствиевпоследствие получава сериозния си характер.
 
В своята „[[Поетика (Аристотел)|Поетика]]“ Аристотел казва, че всеки вид [[поезия]] ([[Старогръцки епос|епическа]], трагическа, [[старогръцка комедия|комедийна]], дитирамбическа и др.) е вид „''подражание''“ ([[Мимезис|'''''mimesis''''']]), като различните видове подражание се различават по това на какво подражават, по средствата, с които подражават и по начина, по който подражават. Самата трагедия Аристотел описва като „подражание на действие, сериозно и завършено“. Той казва, че то има определен обем, написано е в украсена [[реч]] (реч, която има [[ритъм]] и [[мелодия]]), която е различна в отделните части на трагедията (в едни части се изпълнява само чрез стихотворен размер, а в други чрез [[песен]]). Трагедията, казва той, е подражание с действие, а не с разказ, чрез състрадание и страх тя извършва очистване от подобни чувства.