Църногорски манастир: Разлика между версии

Първоначално манастирът се е намирал в местността „Китка“ в подножието на връх Тумба (1129 м.). Най-старите манастирски постройки са датирани около ХІ – ХІІ век. От това време направените проучвания на старото и новото му място разкриват запазени останки от правоъгълно монашеско крило на манастира и на правоъгълна защитна кула. Такива защитни съоръжения са били обичайни за утвърдените манастири през Второто Българско царство. Защитавали са Рилския, Хилендарския, Зографския манастири. По време на Второто българско царство манастира е притежавал богато стопанство и множество имоти, дарени му от българските царе и боляри. Манастирът не е пострадал тежко при османското нашествие и се е наложил като средище на обществения живот на българите от съседните околии – Царибродска, Пиротска, Брезнишка, Софийска, Радомирска. Ежегодно край стените на манастира е ставало голямо пазарище. През 16 в. в обителта се помещавало и килийно училище. Около 1737 – 1739 г., обаче, пиротските турци започнали да гледат на многолюдния ежегоден събор на манастира като на конкурентен пазар, засенчващ прохождащия им Пиротски панаир. Те инсценирали сбиване на един от храмовите празници на манастира, на който бил убит турчин. Това дало повод за масово клане. Светата обител била подпалена, а софийският митрополит бил посечен и издъхнал във „Владишка планина“. След това манастирът бил ограбен и разрушен. И днес личат следи от основите му. Пламъците унищожили и манастирската библиотека с ценни църковнославянски богослужебни книги, кондиката и други манастирски документи.

 

 

Възстановяването на манастира ставало в трудните за християните кърджалийски времена, когато кърджалийски банди разрушавали и ограбвали манастири и църкви и тормозели местното население. В Брезнишко вилнеел доброволно приелия исляма Кара Хейзи. Когато любимото му дете се разболяло, обаче, не могли да му помогнат нито ходжи, нито европейски доктори. Тогава му казали, че докато не поправи злините, сторени на християнските храмове, детето му няма да оздравее. Кара Хейзи се вслушал в съвета и дал пари за възстановяване на съсипаните християнски храмове. По това време отците Хрисант и Иларион получили разрешение за строежа на манастирската църква. Законът в Османската империя не допускал строежа на нови храмове и затова църквата била построена върху основите на по-стар храм, съществувал на това място, близо до аязмото от времето на първия манастир. Черквата е завършена през 1814 г. има два строителни периода. Първо­началната църква е била еднопространствена, едноапсидна, псевдотриконхална сграда, с полуцилиндрично сводово покритие. По-късно на запад е пристроен полукръгъл притвор, който всъщност е едно разширение на първоначалния кораб.