Келтско нашествие на Балканите: Разлика между версии

| период = 280 - – 277 г. пр.н.е.

'''Галското или келтското нашествие на Балканите''' се състои от серия походи на [[келти|келтските]] [[племе]]на през VI и III век пр. н.е. по времето на [[Латенска култура|Латенската култура]] в посока югоизток към [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Келтите населяват западната половина на [[Панонска низина|Панонската низина]], но нахлуват в две направления южно от [[Карпати]]те по [[Дунав]], също така и в [[Италия]] по [[Адриатическо море|Адриатическото крайбрежие]]. Според легендата 300 000 келти тръгват към [[Италия]] и [[Илирия]].

Първият поход на келтите на Балканския полуостров е засвидетелстван много рано в античната литература с известието на [[Теопомп]] за нападението на келтите върху илирийското племе [[ардиеи]] вероятно през 360 или 359/358 г. на територията на днешна [[Босна и Херцеговина|Западна Босна и Херцеговина]]. Келтите, които извършват това нападение, са били безспорно част от групите, атакуващи [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]]. Дали това нападение е завършило с трайно заселване на келтите в [[Илирия|западноилирийските земи]] или [[Алпи|източноалпийската област]], не може да се каже. Археологическите следи от присъствието на латенските предмети тук са много малко, и то главно от територията на илирийската култура в Динарските планини. Със смъртта на Александър Велики (323 г. пр.н.е.) започва бавното разпадане на [[Древна Македония|македонската държава]], политическото равновесие на Балканите е нарушено, а войните на [[диадохи]]те го разклаща още повече. Това допринася и за икономическото отслабване на принадлежащите към македонската държава земи. Тази обстановка значително разширила пред келтите възможностите за проникване във вътрешността на полуострова. В първите десет години на III в. пр.н.е. античната историография отбелязва две келтски нашествия в западните части на [[Тракия]] и [[Дардания (Европа)|Дардания]] — – през [[319 пр.н.е.]] келтският генерал ''Молистомос'' навлиза дълбоко в територията на [[Илирия]] и подчинява [[дардани]]те, [[Пеония|пеононийците]] и [[трибали]]те. През 298 г. пр.н.е. [[Касандър]] воюва с келтите в района на [[Хемус]], а през 281 г. пр.н.е. е нашествието на Камбавл.

== Голям Балкански поход ==

Според [[Помпей Трог]] през 280 г. пр.н.е. галите се разделили на две групи — – едната атакувала Гърция, а втората Македония. [[Павзаний]] доуточнява този факт, като съобщава имената на вождовете, посоката на движението на двете групи и добавя още една група. Първата група, водена от [[Болгий|Болг]], се придвижвала към Македония през Илирия, втората, водена от Брен и [[Акихорий]] към [[Пеония]], а впоследствие преминала също в Македония. Начело на третата група, която тръгнала срещу трибалите, бил [[Керетрий]]. За съдбата на последната група няма сведения в античните извори и някои съвременни историци предполагат, че те са се върнали обратно в изходната точка. Това предположение може да бъде вярно поради това, че келтите организират още няколко пъти походи срещу [[трибали]]те, което предполага, че походът на Керетрий завършил с неуспех.

Главните сили на Брен продължават похода си към Гърция, а преминавайки през Македония побеждават събраната от новия македонски владетел [[Состен]] македонска армия. Оттам през Тесалия достигат до [[Термопили]]те, където ги чака събрана гръцка армия под водачеството на [[атиняни]]те. Галите я [[Битка при Термопилите (279 пр.н.е.)‎|побеждават и разпръсват]] и пътят им към богатствата на светилището на [[Аполон]] в [[Делфи]] бива отворен. Келтските пълчища не успават да го превземат и са прогонени от събраната под водачеството на етолийците при [[река]] [[Сперхей]] гръцка армия. Според античните автори за тази победа помогнали и боговете, като изпратили срещу настъпващите галати силна буря<ref>The Celts. A history. Daithi O Hogain. Boydell Press. ISBN 0-85115-923-0 </ref> <ref>Pannonia and Upper Moesia. A History of the Middle Danube Provinces of the Roman Empire. A Mocsy, S Frere </ref> <ref>[http://www.attalus.org/translate/memnon1.html Memnon: History of Heracleia] </ref>. Археологическите разкопки в Делфи поднасят материали, свързани с тази победа -  – портик, изграден от етолийците в чест на победата над галите. Той е украсен с ниши, в които е поставено трофейно келтско въоръжение. В някои от нишите са изобразени релефни латенски [[щит]]ове. Анализирайки големината на различните ниши, французинът П. Амандри смята, че там били изложени щитове, [[шлем]]ове, копия, [[меч]]ове, кнемиди, ризници. Павзаний по време на своите пътувания из Елада видял този портик и споменава в Х книга на „Пътувания по Елада“ за тези дарове. При почистването на портика е открит надпис, който за съжаление не е запазен изцяло, но неговата възстановка е много правдоподобна: {{цитат|'''''Етолийците предоставят плячкосаното от галите оръжие.'''''|}}

Тази информация е потвърдена от появата през следващите години в южните части на Балканския полуостров на различни групи от келтски воини, които били използвани от елинистическите владетели като наемници чак до [[Трета македонска война|Третата македонска война]] (171–168171 – 168 г. пр.н.е.). Вероятно част от тези келти са се заселили около [[Едеса]], [[Пела]] и [[Берое]]. За този келтски [[анклав]] в Долна Македония изрично споменава и Тит Ливий.

Походите от Голямото келтско нашествие безспорно не са били прекратени след поражението при Делфи 279 г. пр.н.е. То свършва едва в 277 г. пр.н.е. с разгрома на галатите при [[Лизимахия]] от [[Антигон II Гонат]], но много келти остават на Балканите. Балканските владетели често организират цели галски военни гарнизони като постоянна военна сила за защита на властта си, а също и за заселване на опустошени от различни войни територии. За такива селища има сведения в Македония. Галатите от една такава колония в Еге ограбили богатите гробници на македонските царе. В град [[Фойнике]] пък в [[Епир]] колонисти от такова селище вдигнали бунт. Общо историята на келтските наемници е често свързана с размирици, бунтове и откази да се подчинят. Примери за това са бунтовете в армията на Антигон Гонат (277 г. пр.н.е.), на [[Мегара]] (266 г. пр.н.е.), ограбването на Еге (274 г. пр.н.е.) и [[Хараклея]], убийствата на [[Антиох Хиеракс]], [[Селевк II]]I и др.<ref>Домарадски, Мечислав. “Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.). 1984.</ref>

Пръв [[Константин Иречек]] се занимава с пребиваването на келтите в Тракия и техните нашествия през III в. пр.н.е., като локализира [[Тиле]] - – древен град на мястото на днешното село [[Тулово]]. Основан е от келтите, които нахлуват в Тракия през 278 г. пр.н.е., като станал столица на тяхното царство до 218 г., когато то бива унищожено от траките. Последен негов цар е [[Кавар]], като са открити сребърни и бронзови монети с неговия лик.