Битка при Никопол: Разлика между версии

След победата си в [[Косовска битка|Косовската битка]] (1389 г.) османците, както турците са наричани по името на основателя на държавата им Осман I (1259 – 1326 г.), завладяват по-голямата част от [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], включително [[Търновско царство|Търновското царство]], а [[Византия]] е ограничена до територията около непосредствено Константинопол, който е обсаден от турците през 1390, 1395, 1397, 1400 и 1422 г. преди да падне през [[1453]] г. През [[1395]] г. цар [[Иван Шишман]] е убит при Никопол по заповед на Баязид I Йълдъръм (Гръмотевицата) <ref>Андреев, Йордан. Българските ханове и царе VII-XIV век, изд. Петър Берон, 1994 г., стр. 215</ref>, а брат му [[Иван Срацимир]], все още владеещ [[Видин]], става османски васал. В очите на българските боляри, деспоти и други полузависими балкански владетели походът на западните рицари е голям шанс да се възпре османското нашествие и да се възстанови християнската власт върху полуострова. Османските владения достигат границите на Унгария, а Венеция се страхува за балканските си владения Морея и Далмация, както и за контрола върху [[Адриатическо море|Адриатическо]], [[Йонийско море|Йонийско]] и [[Егейско море]]. Генуа се страхува, че турците ще поемат контрол над проливите и р. [[Дунав]] и по този начин ще придобият монопол над търговските пътища между Европа и [[Черно море]], където генуезците владеят градовете [[Кафа]], [[Синоп]] и Амасра. Генуезците също владеят крепостта [[Галата (Истанбул)|Галата]] северно от [[Златен рог|Златния рог]] в Константинопол, обсаден от Баязид през 1395 г. Като цяло експанзията на османските завоеватели на Балканите вече започва да заплашва и останалата част от Европа. [[Сигизмунд Люксембургски]], унгарски крал от 1387 г. (и по-късно император на СвещеннатаСвещената римска империя от 1433 г.) е първият, който проумява сериозността на положението. Но тъй като унгарската феодална армия с ниска боеспособност не може да се противопостави на устрема на османските сили, той поема инициативата да формира коалиция, която да ги отблъсне.