Средновековна българска армия: Разлика между версии

През [[1185]] българската държава е възстановена в резултат на успешното [[въстание на Асен и Петър]], които поставят началото на новата ''[[династия]] на [[Асеневци]]''. Дългият период на византийско управление оставя белега си върху българската армия - титлите по време на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] са главно заети под силното културно, военно и икономическо влияние от Византия, както и от засиленото влияние на [[Славяни|славянския]] елемент в [[Българска народност|българската народност]]. В отсъствието на царя главнокомандващият се титулува [[велик войвода]]; командирите на по-малките отряди се наричат [[войвода|войводи]], а [[стратор]]ите са хората, отговорни за защитата на дадени райони и набирането на войската.

 

 

В първото десетилетие на [[13 век]] в страната вероятно могат да се мобилизират поне 100,000 души. Доказателство за това е предложението на [[Калоян]] да даде 100,000 войници на предводителя на [[четвърти кръстоносен поход|четвъртия кръстоносен поход]] [[Балдуин I]], за да завладее Константинопол.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 166 ISBN 954-427-216-X</ref> През този период българската армия използва голямя па брой лека куманска конница, която наброява между 10,000 и 30,000 ездача, в зависимост от кампанията. Тя се набира измежду [[кумани]]те, които се заселват във [[Влахия]] и [[Молдова]] и са [[васал]]и на българските царе. Армията е добре снабдена с оборудване за [[обсада]], включително [[таран]]и, [[обсадна кула|обсадни кули]] и [[катапулт]]и.