Кентърбърийски разкази: Разлика между версии

Историите са представени като разкази на група поклонници, пътуващи от [[Съдърк]] (днес район на Лондон, тогава само село) за [[Кентърбъри]] за поклонение в [[Кентърбъри (катедрала)|катедралата]] в [[Кентърбъри]]. (По-късно храмът е разрушен от [[Хенри VIII]]; в днешни дни на това място е изградена туристическа атракция, наречена ''Кентърбърийски разкази''). Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата — вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение. Ханджията толкова харесва компанията, че решава да се присъедини, той предлага на път за Кентърбъри всеки от участниците да разкаже по 2 истории на отиване и 2 на връщане. Пътуват на коне, пътуването до там трае 2 дена в едната посока. Героите са: рицар, заедно със своя син — оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър. Чосър е майстор на характерния детайл и дава портретна характеристика на разказвачите и по този начин ги индивидуализира.