Кирил Боянов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
множество допълнения |
||
Ред 10:
Проф. '''Кирил Любенов Боянов''' е български учен, академик, член на БАН.
Дипломира се през 1958 г. с отличен успех в специалност “Радиотехника” във Висшия машинно-електротехнически институт “Ленин” (сега [[Технически университет_-_София|Технически университет - София]]) и постъпва на работа като инженер в Научноизследователския институт по съобщенията (НИИС).
Научната дейност си Кирил Боянов започва през 1960 г. като научен сътрудник в Института по математика с Изчислителен център при БАН (ИМ с ИЦ). Защитава кандидатска дисертация в областта на изчислителната техника в [http://ru.wikipedia.org/wiki/Санкт-Петербургский_государственный_электротехнический_университет Санкт Петербургския електротехнически институт] (1966), а през 1975 г. получава и научната степен „[[доктор]] на техническите науки”.
През 1989 е избран за член-кореспондент на БАН, а през 2003 г. за действителен член (академик) на БАН. ▼
Става ръководител на секция в ЦИИТ (Централен институт по изчислителна техника), а по-късно и ръководител направление “Микрокомпютри и микропроцесорни системи” (1969-1982). Едновременно работи по съвместителство в Института по математика с ИЦ на БАН отначало като ръководител лаборатория “Крайни автомати”, а от 1985 г. като ръководител сектор “Компютърни системи и мрежи”. Старши научен сътрудник І ст. към ИМ с ИЦ и към ЦИИТ става през 1982 г. Назначен е за директор на Института по микропроцесорна техника и за главен конструктор на България по персонални компютри (1986). От 1985 г. ръководи по съвместителство и Базовата лаборатория по “Разпределени изчислителни системи и мрежи от изчислителни машини” към Координационния център по информатика и изчислителна техника ([[КЦИИТ]]) на БАН, а през периода 1993-1996 г. изпълнява и длъжността директор на този център. Два мандата е директор на Института по паралелна обработка на информацията (1992-1996; 2004-) – едно от основните звена на БАН в направление „Математически науки”.
Автор е на стотици публикации в наши и чуждестранни издания, на 33 книги и учебници на 23 авторски свидетелства. Участвал е в над 30 научни разработки, реализирани в практиката, по-важни от които са първата българска електронно-сметална машина "Витоша", първата ЦЕИМ от III поколение ЕС1020, персонални и професионални компютри и др. ▼
▲През 1989 г. е избран за
▲Автор е на
Кирил Боянов осъществява активна преподавателска дейност в редица висши учебни заведения в страната и чужбина. Преподавал е и изнасял лекции във [[ВМЕИ]], [[УНСС|ВИИ “Карл Маркс”]], [[СУ “Св. Кл. Охридски”]], Националния учебен център по информатика. През периода 1999-2000 г. е поканен за редовен професор в Хелзинския технологичен университет, където чете лекции по Компютърни мрежи. Изнасял е лекции и доклади в страните от бившия Съветски съюз, Полша, Унгария и други държави.
През 1990 - 1996 г. ръководи изграждането на електронната поща на БАН и въвеждането на Интернет в страната.
От 1998 г. е главен редактор на сп. "[[Автоматика и информатика]]".
Награждаван е с български и чуждестранни отличия, между които орден "[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]] I ст." (1985 г.), орден "Св.Св. Кирил и Методий" с огърлие (2005 г.) и др.
Line 24 ⟶ 30:
Член е на Комитета по номинациите за наградата "[[Джон Атанасов]]" на Президента [[Георги Първанов]].
''Заб: Статията е базирана на материал за проф. Боянов, публикуван в сп. "Наука". Получено е разрешение от списанието за препечатване в "Уикипедия".''
[[категория: български учени|Боянов, Кирил]]
[[категория: български академици|Боянов, Кирил]]
| |||