Кратово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м по молба на Мико
Ред 47:
В 1894 – 1896 г., Гоце Делчев, който е български учител в Щип, поставя основите на революционен комитет на ВМОРО в Кратово. Първи ръководители стават учителите [[Йосиф Даскалов]] и [[Григор Манасиев]] и игуменът на Лесновския манастир [[Козма Лесновски]].<ref name="Абазов 15">{{cite book |title= Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност |last=Абазов |first=Славчо Славчов |year=2011 |publisher=Ауто прес |isbn=978-954-92630-2-2 |pages=15 |url=http://www.strumski.com/books/Войводата%20Славчо%20Абазов%201883–1928.pdf }}</ref>
 
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие, 24 от 340 немюсюлмански къщи в селото на 1 януари 1892 година признават Цариградската патриаршия.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 296.</ref> Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в Кратово има 53 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в града има 2&nbsp;056 българи екзархисти и 232 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]]. В града работят едно прогимназиално и две основни български и две основни сръбски училища.<ref>D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.130 – 131.</ref>
 
В средата на 19 век български учители в Кратово са даскал Стефчо, поп Иван, даскал Димитри, баща на [[Йосиф Даскалов]], даскал Атанас Беровски и даскал Теодосий Лаклак от [[Крива паланка]]<ref>Каранов, Ефрем. Спомени, Издателство на Отечествения фронт, София, 1979, стр.10 – 11.</ref>. През учебната 1900/1901 година главен учител в Кратово е [[Владимир Карамфилов]] от [[Прилеп (град)|Прилеп]], който заедно с брата на [[Павел Шатев]] [[Иван Шатев]] е сред ръководителите на Кратовския околийски революционен комитет. В прогимназията учители са [[Тодор Александров]] от [[Ново село (Община Щип)|Ново село]] и [[Траян Китанов]] от [[Гостивар]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/ps/ps_8.html Шатев, Павел. „В Македония под робство“, Издателство на ОФ, София, 1983, стр.156.]</ref> Председател на революционния комитет е учителят [[Стоил Антов]], касиер е Иван Шатев, а войвода на местната чета [[Васил Лесев]]. Заклети членове на организацията са Тасе Наумов и Стоймир Грозданов от Кратово.<ref name="Абазов 22">{{cite book |title= Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност |last=Абазов |first=Славчо Славчов |year=2011 |publisher=Ауто прес |isbn=978-954-92630-2-2 |pages=22 |url=http://www.strumski.com/books/Войводата%20Славчо%20Абазов%201883–1928.pdf }}</ref>