Мургаш (община Куманово): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
LordBumbury (беседа | приноси) м по молба на Мико |
||
Ред 33:
В края на XIX век Мургаш е българско село в [[Куманово|Кумановска каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Мургаш е село, населявано от 362 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_28.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 215.]</ref>
Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има 4 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> Три години по-късно цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Мургаш има 416 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 126-127.</ref>
Сръбският войвода [[Василие Тръбич]], който през декември 1905 година води битка в землището на Мургаш със селяни от района, определя селото като българско.<ref>Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 72.</ref>
| |||