Хевиметъл: Разлика между версии

}}

 

 

Първите хеви метъл групи като [[Лед Цепелин]], [[Дийп Пърпъл]] и [[Блек Сабат]] привличат голяма аудитория, въпреки че често са били обект на подигравки от критиците по това време. В средата на 1970-те, [[Джудас Прийст]] помага на развитието на жанра, като отхвърля голяма част от блус влиянието.<ref>Walser (1993), p. 6.</ref><ref>„As much as Sabbath started it, Priest were the ones who took it out of the blues and straight into metal.“ Bowe, Brian J. ''Judas Priest: Metal Gods''. ISBN 0-7660-3621-9.</ref> [[Моторхед]] въвежда [[пънк рок]] усещане и все повече акцентира върху скоростта. По време на [[Нова вълна в британския хеви метъл|новата вълна в британския хеви метъл]], [[Айрън Мейдън]] и [[Саксън]] свирят в същия дух. В края на 1970-те, метъл феновете биват наричани „[[метълисти]]“ (на [[Английски език|англ.]] ''metalheads'') или „[[Хедбенгинг|хедбенгъри]]“.

През 1980-те години, [[глем метъл]]а става комерсиална сила с групи като [[Мотли Крю]] и [[Poison|Пойзън]]. От ъндъргаунд сцената произлиза маса от по-крайни, агресивни стилове: [[траш метъл]]а пробива на голямата сцена с банди като [[Металика]], [[Мегадет]], [[Слейър]] и [[Антракс (група)|Антракс]], докато други от най-екстремните подстилове като [[дет метъл]] и [[блек метъл]] остават субкултурно явление. В средата на 1990-те години популярни стилове стават [[груув метъл]]а (пример, [[Пантера (музикална група)|Пантера]]), който съчетава [[Екстремен метъл|екстремния метъл]] с [[хардкор пънк]] и [[ню метъл]]а (пример, [[Слипнот]]), който често включва елементи от [[гръндж]] и [[хип-хоп]].

 

Що се отнася до произхода на термина „хевиметъл“ – „тежък метъл“ – има няколко версии и множество източници. Този израз възниква в началото на 1970-те години, но кога става официален термин – остава обект на дебати.

 

 

Известно е, че „heavy metal“ като музикален епитет се прилага за пръв път за албума ''Kingdom Come American'' на [[Психеделичен рок|психеделичната рок]] група [[Sir Lord Baltimore|Сър Лорд Балтимор]] от критика Майк Сандърс, и е популяризирана от Лестър Бенгс в неговите статии за [[Лед Цепелин]] и [[Блек Сабат]].<ref>[http://www.newsgarden.org/chatters/homepages/alllie/bangs.shtml Lester Bangs 1949 −1982]</ref><ref>[http://rockfaces.ru/styles/heavymetal.htm Рок-энциклопедия – Heavy Metal]</ref> В началото критиците не правят разлика между хардрок и хевиметъл, които сега се считат за различни жанрове. Въпреки това, в западната критика все още е предмет на спор, и в много документални филми хардрока често не се отнася до произхода на хевиметъла, а като алтернативен епитет или дори като отделен стил метъл.

На [[английски език]] не се прави разлика между мет'''ъ'''л и мет'''а'''л, като разграничение на тежките метали и хевиметъл музиката. Въпреки това в другите езици, включително в [[Български език|българския]], те се считат за отделни. Останалите метъл подстилове получават названието си от техните характеристики ([[пауър метъл]], [[Траш метъл|траш]]), от групи и албуми, които те създават ([[дет метъл|дет]], [[блек метъл|блек]], [[дуум метъл|дуум]]), или други стилове на музиката, с която са близки ([[Прогресив метъл|прогресив]], [[Симфоничен метъл|симфоничен]], [[фолк метъл]]).

 

Хевиметълът се характеризира като музика, в която доминират [[Електрическа китара|китари]], [[Комплект барабани|барабани]], силен ритъм и класически, [[блус]]арски или пък симфонични примеси. Във всеки случай, подстиловете на хевиметъла имат свои стилови вариации различни от оригиналната форма, от която често отстъпват. В метъла (жанра като цяло) е присъщо акцентирането на композициите върху художествена музикална картина, в която може да има въведение, развитие, кулминация на основната тема и заключение. Тези елементи на композицията може да се съдържат в отделни произведения и да продължават в цял концептуален албум. В тази връзка хевиметъла като цяло демонстрира качествата на инструменталната музика и нестандартните хармонии.<ref>Rock and roll: an introduction. Michael Campbell, James Brody. Cengage Learning, 2007. ISBN 0-534-64295-0, 9780534642952</ref> Често метъл албумите се разглеждат като „звучен авангарден живопис“.

[[File:Judas Priest Retribution 2005 Tour.jpg|мини|250px|[[Judas Priest]], 2005 г.]]

В допълнение към китарите и барабаните, в различните подстилове на метъла често може да се видят и други музикални инструменти – [[Орган (музика)|органи]], [[синтезатор]]и, акустични инструменти ([[цигулка]], [[виолончело]] и др.), предназначени да разширят звуковата палитра и атмосфера. Различните подстилове отразяват различно промяната в музиката. Корените на хевиметъла – [[психеделичен рок]], експериментират с [[фолк музика|фолк]] и [[поп музика]], също и [[блус]] и [[джаз]], но в крайна сметка под влиянието на [[пънк рок]]а и [[хардкор пънк]]а се формира крайния вид. Според критика на [[New York Times]], "в родословното дърво на популярната музика, метъла е една от най-важните стилове рок – стил с по-малко синкопиране и повече елементи на шоу и сила. „От всички видове рок музика, метъла е най-високата точка на сила, мъжественост и театралност.“ – пише [[Allmusic]].

 

Типичната метъл група включва барабанист, бас китарист, соло китарист, ритъм китарист и вокалист, който обикновено не използва други инструменти. В някои групи се използват клавиши. Останалите нетипични инструменти са [[виолончело]], [[гайда]], [[цигулка]], [[флейта]], [[саксофон]] и народни инструменти. Такива инструменти не играят важна роля и имат за цел да създадат определена атмосфера.

 

# Индъстриъл – с характерни звуци за [[Електронна музика|електронната музика]], използвани в [[индъстриъл метъл]] средите.

 

Темите за [[мрака]], [[зло]]то, [[сила]]та и [[апокалипсис]]а са езикови компоненти за обръщение към реалността на проблемите в живота. В [[хипи]] културата от 1960-те, „[[мир]]ът и [[любов]]та“ е основа, а хевиметълът се развива като негова контракултура. Там [[светлина]]та е заменена с [[тъмнина]]та, а щастливият край с реалността, където не всичко завършва така. Докато някои фенове твърдят, че мрака не е посланието, критиците обвиняват жанра за величие на негативните аспекти от реалността.

 

Темите в хевиметъл музиката обикновено са по-сериозни, отколкото спокойните теми в поп музиката от 1950-те, 1960-те и 1970-те години, с акцент върху [[война]]та, ядрените заплахи, темите, свързани с [[екология]]та и [[политика]]та или религиозната [[пропаганда]]. „[[War Pigs]]“ на [[Black Sabbath]],<ref>Hatch and Millward (1989), p. 167</ref> „[[Killer of Giants]]“ на [[Ози Озбърн]], „[[...And Justice for All]]“ на [[Металика]] и „[[2 Minutes to Midnight]]“ на [[Айрън Мейдън]] са примери за принос за обсъждането на реалната ситуация.

 

 

Текстовете на Blind Guardian често се позовават на [[Властелинът на пръстените]], както и друга митология и [[фолклор]], в песните „[[The Battle of Evermore]]“, „[[Immigrant Song]]“, „[[Ramble On]]“, „[[No Quarter]]“ и „[[Achilles Last Stand]]“. Други примери са „[[The Wizard]]“ на Блек Сабат, „[[The Conjuring]]“ на [[Мегадет]] и „[[Five Magics]]“, „[[Great King Rat]]“ и „[[Ogre Battle]]“ на [[Куийн]], както и „[[Dreamer Deceiver]]“ на [[Джудас Прийст]]. През 1980-те с възхода на траш метъла и песни като "...And Justice for All" на Металика и „[[Peace Sells]]“ на Мегадет, повече текстове на метъл песните са със социална или политическа насоченост, отклонение от стандартните хевиметъл текстове. Това бива повлияно от социалния заряд и политическата неяснота. Стилове като [[Мелодичен дет метъл|мелодичния дет метъл]], [[прогресив метъл]] и [[блек метъл]] често изследват философски теми.

През 1990 г. Джудас Прийст са осъдени в американския съд от родителите на двама младежи, които се самозастрелват пет години по-рано, след като чуват „направи го“ („do it“) в песен на Джудас Прийст.<ref name="See, e 2006 pp. 104"/> Случаят привлича голямо медийно внимание, но в крайна сметка е отхвърлен. В някои страни, предимно мюсюлмански, хевиметълът официално е гледан като заплаха за традиционните ценности. В страни като [[Мароко]], [[Египет]], [[Ливан]] и [[Малайзия]], стават инциденти с метъл музиканти и фенове, които биват арестувани и хвърлени в затвора.<ref>{{cite web|author=Whitaker, Brian|date=June 2, 2003|title=Highway to Hell |url=http://www.guardian.co.uk/world/2003/jun/02/worlddispatch.brianwhitaker|work=Guardian| accessdate=2009-03-03}} {{cite news|date=August 4, 2001|title=Malaysia Curbs Heavy Metal Music |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/1473198.stm|publisher=BBC News|accessdate=2009-03-03| location=London}}</ref>

 

{{Основна|Метълисти}}

За някои изпълнители и групи визията е от голямо значение в хевиметъл музиката. В допълнение към звука и текста, „образа“ на групата се изразява и още в обложките на албумите, логото, сценична апаратура, облекло и музикални клипове.<ref>Weinstein (2000), p. 27</ref> Изпълнители като [[Алис Купър]], [[Кис]], [[Лорди]] и [[Gwar|Гуар]] са с необичайна визия.

Модата и личния стил са много важни за [[глем метъл]] групите. Изпълнителите са с дълги, боядисани, топирани коси, грим като [[червило]], очна линия, прилепнали дрехи, включително [[леопард]]ови фланелки и аксесоари като диадема и [[бижу]]та.<ref name="Thompson (2007), p. 135"/>

 

{{основна|[[Коза (жест)|Коза]]|Хедбенгинг|Пого}}

 

Феновете на хевиметъл концертите не танцуват в общоприетия смисъл на думата, Дийна Вайнщайн, музикален критик, твърди, че това се дължи на факта, че голямата аудитория на тази музика е [[мъж]]ката и „екстремна хетеросексуална идеология“. Тя идентифицира две основни движения на тялото, които заместват танца: [[хедбенгинг]] и [[Коза (жест)|жеста коза]], което е признание и ритмичен жест.<ref>Weinstein, p. 130</ref> Изпълнението на въздушна китара е популярно сред метъл феновете на концертите и докато слушат песни у дома.<ref>Weinstein, p. 95</ref>

 

Според Дийна Вайнщайн, хевиметъла е надживял много други рок стилове, поради своята голяма интензивност, ексклузивност и субкултура. Като метъл фен базата е предимно млада, бяла и мъжка, тя е „толерантна към тези извън нея и демографската основа, която следва свой кодекс за външен вид и поведение“. Идентифицирането със субкултурата не е само до споделяне на концертен опит и мода, но и до метъл списания и доста уебсайтове. Хевиметъл фенове носят дънкови якета с кръпки на групи и картинки с групите [[Металика]], [[Гънс Ен Роузис]], [[Айрън Мейдън]], [[Слипнот]], [[Дио]] и [[Лед Цепелин]].

[[File:HeavyMetalJckt.jpg|ляво|мини|200px|Хеви метъл фен, носещ яке с кръпки на любимите си групи.]]

Музиканта и филмов режисьор [[Роб Зомби]] споделя: „Много от децата, които идват на моите концерти изглеждат иновативни с много енергия, която не знаят какво да я правят“ и, че хевиметъла е „аутсайдерска музика за аутсайдери. Никой не иска да бъде странно хлапе; просто някак си да спре да бъде странно хлапе. Нещо като това, метъла да има странните хлапета на едно място.“<ref name="Sam Dunn">Dunn, „Metal: A Headbanger's Journey“ B000EGEJIY (2006)</ref> Метъл „учители“ имат тенденцията на феновете да класифицират и отхвърлят някои изпълнители (и фенове) като „позьори“, „които претендират да са част от субкултурата, но нямат автентичност и искреност“.<ref name=JQS/><ref>Arnett, Jeffrey Jensen (1996). ''Metalheads: Heavy Metal Music and Adolescent Alienation''.</ref>

 

Появил се в началото и средата на 1970-те години, хеви метълът е изминал дълъг път на развитие. Достига своя пик на популярност през 1980-те години, след което се появяват много екстремни форми, а през 1990-те и в наши дни преминава през „кросоувър“ период, в който се смесва с други жанрове музика. В момента хевиметъл музиката има десетки подстилове и още повече смесени и регионални стилове.

 

{{Основна|Традиционен хеви метъл}}

В края на 1960-те и началото на 1970-те от стилът [[психеделичен рок]] се отделят няколко американски и британски [[прогресив рок]] групи и музиканти, които експериментират с [[блус]] и [[джаз]] суинг: [[Крийм]], [[Блу Чиър]], [[The Stooges]], [[Blue Oyster Cult|Блу Остър Кълт]], [[Sir Lord Baltimore|Сър Лорд Балтимор]], [[Джими Хендрикс]], ранните [[Лед Цепелин]] и [[Дийп Пърпъл]]. В [[Германия]] с психеделия ([[краутрок]]) започват метъл групите [[Lucifer’s Friend]] и [[Скорпиънс]].

Една от най-ранните групи използвали китарните рифове е [[Кинкс]] през 1964 г.

 

Откритието „дисторшън“ (изкривяване) имало основно значение за метъла. „You Really Got Me“ на [[Кинкс]] несъмнено оказало решаващо влияние върху бъдещите метълисти, защото имала в структурата си прости рифове и пълноценен метълски изкривен звук. Идеята им е подхваната и доразвита от ранните експериментатори, положили основите на хеви метъл музиката.

 

Тези групи получават първите определения за метъл, макар че те самите го отричат.<ref>[http://www.deep-purple.net/interviews/ian-gillan-2007.html Ian Gillan & Ian Paice of Deep Purple interview]</ref>. Освен английските групи, подобна музика изпълнявали [[Скорпиънс]] в [[Германия]], [[Sir Lord Baltimore|Сър Лорд Балтимор]], [[ЗиЗи Топ]], [[Кис]] в [[САЩ]] и [[Ей Си/Ди Си]] в [[Австралия]].

 

[[Пънк рок]]а се появява в средата на 1970-те като реакция срещу съвременните социални условия, както и това, което се е възприемало като препродуциран рок, включително хевиметъла. Внезапно се появяват много групи, едва можещи да свирят, които протестират на тема [[фашизъм]], [[правителство]], дори ежедневие. За няколко години пънкът е в разцвета си благодарение на [[Секс Пистълс]] и [[Иги Поп]], които правят невероятно енергична музика, но не след дълго залязва и чак до 1990-те години остава в сферата на ъндърграунда. Появява се и неговата по-тежка, по-бърза, по-яростна форма – [[хардкор]]ът. Под негово влияние възникват и някои от по-твърдите метъл стилове.

 

През 1980-те години в [[Сиатъл]] се заражда [[гръндж]]а, който е популяризиран от [[Нирвана (група)|Нирвана]], [[Хол]], [[Алис ин Чейнс]], [[Саундгардън]], [[Стоун Темпъл Пайлътс]] и др. През 1994 г. умира [[Кърт Кобейн]] – фронтменът на Нирвана, и това слага края на гръндж вълната.

 

 

{{Основна|Траш метъл}}

Траш метъла се развива в началото на 1980-те години под влиянието на [[хардкор пънк]]а и [[Нова вълна в британския хеви метъл|новата вълна в британския хеви метъл]].<ref name=GTM>[{{Allmusic|class=style|id=speed-thrash-metal-ma0000002874|pure_url=yes}} „Genre—Thrash Metal“]. Allmusic. Retrieved on March 3, 2007.</ref> Движението започва в САЩ, водеща сцена за траша е Бей Арена. Музиката, която свирят траш метъл групите е по-бърза и агресивна от тази на оригиналните метъл групи и техните глем метъл наследници. Текстовете изразяват нихилистични възгледи или се занимават със социални проблеми. Траша е описван и като „братовчед на рапа“.<ref>Moynihan, Søderlind (1998), p. 26</ref>

В началото на 1990-те, трашът постига голям успех, предизвиквайки и пробивайки в мейнстрийма.<ref>Walser (1993), p. 15</ref> [[Metallica (албум)|Едноименният албум]] на Металика от 1991 г. оглавява класацията на [[Билборд 200]].<ref>[http://www.billboard.com/charts/1991-08-31/billboard-200 Billboard 200, chart date: 1991-08-31]</ref> Групата става световно известна.<ref>Harrison (2011), p. 60</ref> [[Countdown to Extinction]] (1992) на [[Мегадет]] дебютира на 2-ро място<ref>[http://www.billboard.com/charts/1992-08-01/billboard-200 Billboard 200, chart date: 1992-08-01]</ref>, [[Антракс]] и [[Слейър]] са в топ 10<ref>[http://www.billboard.com/charts/1993-06-12/billboard-200 Billboard 200, chart date: 1993-06-12]; [http://www.billboard.com/charts/1994-10-15/billboard-200 Billboard 200, chart date: 1994-10-15]</ref>, а албуми на регионалните групи [[Testament|Тестамент]] и [[Сепултура]] влизат в топ 100.<ref>[{{BillboardURLbyName|artist=testament|chart=all}} Billboard 200 Chart Position: Testament – ''Ritual'', chart date: 1992-05-30]; [{{BillboardURLbyName|artist=sepultura|chart=all}} Billboard 200 Chart Position: Sepultura – ''Chaos A.D.'', chart date: 1993-11-06]</ref>

 

{{Основна|Дет метъл}}

[[File:Chuck Schuldiner.jpg|ляво|мини|200px|[[Чък Шулдинър]] от [[Дет]], наричан „баща на [[дет метъл]]а“.<ref>Rivadavia, Eduardo. [{{Allmusic|class=artist|id=death-mn0000228323|pure_url=yes}} „Death—Biography“]. Allmusic. Retrieved on November 23, 2007.</ref>]]

Също като траша, и дет метълът отхвърля театралността на ранните метъл стилове, визията е с всекидневни дрехи вместо протрити дънки и кожени якета.<ref name=MS28>Moynihan, Søderlind (1998), p. 28</ref> Изключение прави вокалиста на [[Дисайд]] [[Глен Бентън]], който си е татуирал [[обърнат кръст]] на [[чело]]то и носи [[броня]] на сцената. [[Morbid Angel|Морбид Ейнджъл]] пък внасят [[Неонацизъм|неонацистки]] имидж. Тези две групи, заедно с [[Дет]] и [[Обичуъри]] са лидери на голямата дет метъл сцена, която тръгва от [[Флорида]] в средата на 1980-те. В [[Обединеното кралство]], свързаният стил [[грайндкор]], изпълняван от [[Napalm Death|Нейпалм Дет]] и [[Extreme Noise Terror]], произлиза от анрхо-пънк движението.

 

{{Основна|Блек метъл}}

Първата вълна на блек метъла възниква в Европа в началото и средата на 80-те години чрез британската група [[Venom]], датската [[Mercyful Fate]], швейцарските [[Hellhammer]] и [[Celtic Frost]] и шведската [[Bathory]]. В началото на 90-те с норвежките [[Mayhem]] и [[Burzum]] се заражда втора вълна, окончателно формираща считаното за най-зловещо подразделение на [[блек метъл]]а.<ref>Christe (2003), p. 270</ref> Блек метъла варира стилово и като качество и продукция, повечето групи са с пищящи и ръмжащи вокали, китари със силен дисторшън, бързо тремоло, мрачна атмосфера с [[ембиънт]] шум на фона на други звуци.<ref>Jurek, Thom. [{{Allmusic|class=album|id=nefaria-mw0000567088|pure_url=yes}} „Striborg: ''Nefaria''“]. Allmusic. Retrieved on November 15, 2007</ref>

През 1992 г. блек метъл сцената започва да се развива извън [[Скандинавия]], в [[Германия]], [[Франция]] и [[Полша]].<ref>Moynihan, Søderlind (1998), pp. 271, 321, 326</ref> Убийството през 1993 г. на [[Евронимус]] ([[Mayhem]]) от [[Варг Викернес]] ([[Burzum]])<ref>Vikernes, Varg. [http://www.burzum.org/eng/library/a_burzum_story06.shtml „A Burzum Story: Part VI—The Music“]. Burzum.org, July 2005; retrieved on April 4, 2007.</ref> привлича медийното отразяване. Около 1996 г., когато много музиканти смятат, че блека е в застой, няколко ключови групи като Burzum и финландската [[Beherit]], започват да вкарват елементи на [[ембиънт]], докато [[Симфоничен блек метъл|симфоничния блек метъл]] е развит от шведската [[Tiamat]] и швейцарската [[Samael]].<ref>[{{Allmusic|class=style|id=symphonic-black-metal-ma0000012290|pure_url=yes}} „Genre—Symphonic Black Metal“]. Allmusic. Retrieved on April 9, 2007.</ref> В края на 90-те години и началото на [[21 век]], [[Dimmu Borgir]] и [[Cradle of Filth]] доближават блек метъла до [[мейнстрийм]]а.<ref>Tepedelen, Adem. [http://www.rollingstone.com/artists/dimmuborgir/articles/story/5935933/dimmu_borgirs_death_cult „Dimmu Borgir's 'Death Cult'“]. ''Rolling Stone'', November 7, 2003. Retrieved on September 10, 2007. {{Wayback|url=http://www.rollingstone.com/artists/dimmuborgir/articles/story/5935933/dimmu_borgirs_death_cult|date =20071031005254|bot=DASHBot}}</ref><ref>Bennett, J. {{Wayback |date=20070515040459 |url=http://www.decibelmagazine.com/features/jun2007/dimmuborgir.aspx |title="Dimmu Borgir" }}. ''Decibel'', June 2007. Retrieved on September 10, 2007.</ref>

 

{{Основна|Пауър метъл}}

[[File:Hammerfall group.jpg|ляво|мини|200px|Шведската пауър метъл група [[Хамърфол]], 2005 г.]]

Тясно свързан с пауъра е [[прогресив метъла]], който включва комплексни композиции на групи като [[Rush]] и [[King Crimson]]. Този стил тръгва от САЩ в началото и края на 80-те, а негови новатори са [[Queensryche]], [[Fates Warning]] и [[Dream Theater]]. Миксът от прогресив и пауър звук е типичен за [[Symphony X]].<ref name="Genre - Progressive Metal">[{{Allmusic|class=style|id=progressive-metal-ma0000002797|pure_url=yes}} „Genre – Progressive Metal“]. Allmusic. Retrieved on March 20, 2007.</ref>

 

{{Основна|Дуум метъл}}

Възниква в средата на 80-те години чрез групите [[Saint Vitus]], [[The Obsessed]], [[Trouble]] и [[Candlemass]]. [[Дуум метъл]]а отхвърля другите метъл стилове, които акцентират на скоростта като залага на бавно темпо. Корените на дуум метъла са в ранните текстови и музикални теми на [[Black Sabbath]].<ref>Christe (2003), p. 345</ref> [[The Melvins]] оказват значително влияние на стила и някои негови подстилове. Дуума подчертава мелодията, меланхоличното темпо и погребалното настроение спрямо другите стилове хеви метъл.<ref>Begrand, Adrien. [http://www.popmatters.com/columns/begrand/060215.shtml „Blood and Thunder: The Profits of Doom“]. February 15, 2006. PopMatters.com. Retrieved on April 8, 2007.</ref><ref name=NYT1>Wray, John. [http://www.nytimes.com/2006/05/28/magazine/28artmetal.html?ei=5090&en=68f0bcd99797d7a3&ex=1306468800&partner=rssuserland&emc=rss&pagewanted=all „Heady Metal“]. ''New York Times'', May 28, 2006. Retrieved on March 21, 2007.</ref>

В [[САЩ]] [[слъдж метъл]]а смесва дуум и хардкор, а негови пионери са [[Eyehategod]] и [[Crowbar]]. В началото на следващото десетилетие, калифорнийските групи [[Kyuss]] и [[Sleep]] са вдъхновени от ранните дуум метъл банди, като се повява [[Стоунър рок|стоунър метъл]] и [[дроун метъл]].<ref>Christe (2003), p. 347</ref><ref>Jackowiak, Jason. [http://www.splendidezine.com/review.html?reviewid=1125311580560974 „Hex: Or Printing in the Infernal Method“]. Splendid Magazine, September 2005. Retrieved on March 21, 2007.</ref>

 

{{основна|Алтернативен метъл|Ню метъл|Груув метъл}}

Ерата на [[мейнстрийм]] метъла в [[Северна Америка]] приключва с появата на [[Nirvana]] и другите [[гръндж]] банди, довели до популярност [[Алтернативен рок|алтернативния рок]].<ref>Christe (2003), pp. 304 – 6; Weinstein (1991), p. 278</ref> Грънджа е повлиян от хеви метъла, но отхвърля известните метъл групи, както и техните „наперени и виртуозни сола“.

В средата и края на 90-те години идва нова вълна на американски метъл групи повлияна от [[алтърнатив метъл]]а и техния микс от стилове.<ref>Christe (2003), pp. 324 – 25</ref> [[Ню метъл]] групи биват наречени [[Slipknot]], [[Linkin Park]], [[Limp Bizkit]], [[Papa Roach]], [[P.O.D.]], [[Korn]] и [[Disturbed]], които включват елементи от [[дет метъл]] до [[хип хоп]], често имат [[DJ]] и [[рап]] [[вокали]].<ref>Christe (2003), p. 329</ref> Ню метъла има [[мейнстрийм]] успех чрез [[MTV]]. През 1996 г. [[Ози Озбърн]] представя своя [[Ozzfest]], като в медиите вече се говори за възраждане на хеви метъл музиката.<ref>Christe (2003), p. 324</ref> През 1999 г. Билборд твърди, че в САЩ вече има повече от 500 метъл превания по радиото, което е 10 пъти повече от преди десетилетие.<ref>Christe (2003), p. 344</ref> Докато ню метъла е широко популярен, старите метъл фенове не могат да приемат стила.<ref>Christe (2003), p. 328</ref> В началото на 2003 г. той започва да залязва, макар [[Korn]] и [[Limp Bizkit]] да имат значителен брой почитатели.<ref>{{cite web |last=D'angelo |first=Joe |title=Nu Metal Meltdown |publisher=MTV.com |date=2003-01-24 |url=http://www.mtv.com/bands/m/metal_meltdown/news_feature_030124/index.jhtml |accessdate=2007-03-28}}</ref>

 

Метълът остава популярен през новия [[21 век]], особено в [[Европа]]. До новото хиледолетие [[Скандинавия]] е едно от местата, от където са тръгнали много известни банди, а [[Белгия]], [[Холандия]] и [[Германия]] са с най-успешния пазар.<ref>K. Kahn-Harris, ''Extreme Metal: Music and Culture on the Edge'' (Oxford: Berg, 2007), ISBN 1-84520-399-2, pp. 86 and 116.</ref> Между 2003 г. и 2008 г. няколко европейски групи попадат в топ 20 на немските класации, включително [[Children of Bodom]],<ref>{{citation |title=Finland's Children of Bodom Debut at #22 on Billboard Chart with New Album, 'Blooddrunk' |journal=Guitar Player |url=http://www.guitarplayer.com/article/finland--39;s/April-2008/35205 |archiveurl=http://www.webcitation.org/5wiVCU59l |archivedate=23 February 2011}}</ref> [[Dimmu Borgir]],<ref>{{citation |title=Chartverfolgung / Dimmu Borgir / Long play |journal=music line.de |url=http://www.musicline.de/de/chartverfolgung_summary/artist/Dimmu+Borgir/?type=longplay |archiveurl=http://www.webcitation.org/5wiVpMP9i |archivedate=23 February 2011}}</ref> [[Blind Guardian]]<ref>{{citation |title=Chartverfolgung / Blind Guardian / Long play |journal=music line.de |url=http://www.musicline.de/de/chartverfolgung_summary/artist/Blind+Guardian/?type=longplay |archiveurl=http://www.webcitation.org/5wiWICFm3 |archivedate=23 February 2011}}</ref> и Хамърфол.<ref>{{citation |title=Chartverfolgung / Hammer Fall / Long play |journal=music line.de |url=http://www.musicline.de/de/chartverfolgung_summary/artist/HAMMERFALL/?type=longplay |archiveurl=http://www.webcitation.org/5wiYWL3qD |archivedate=23 February 2011}}</ref>

 

Терминът „ретро-метъл“ е използва за да опише американските групи [[The Sword]] и [[High on Fire]], шведската [[Witchcraft]]<ref name=AMAgeofWinters>{{Citation |last=E. Rivadavia |title=The Sword: Age of Winters |journal=Allmusic |url=http://www.allmusic.com/album/age-of-winters-r820095/review |archiveurl=http://www.webcitation.org/5wXocRYKR |archivedate=February 16, 2011 |deadurl=no}}</ref> и австралийската [[Wolfmother]].<ref name=AMAgeofWinters/><ref name=WRS>[http://www.rollingstone.com/artists/wolfmother Wolfmother]. ''Rolling Stone'', April 18, 2006. Retrieved on March 31, 2007. {{Wayback|url=http://www.rollingstone.com/artists/wolfmother|date =20070308152431|bot=DASHBot}}</ref> [[Age of Winters]] (2006) на The Sword показва тежестта на Black Sabbath и Pentagram.<ref name=Begrand2006>{{citation |last=A. Begrand |title=The Sword: Age of Winters |journal=PopMatters.com |date=February 20, 2006 |url=http://www.popmatters.com/pm/review/the_sword_age_of_winters |archiveurl=http://www.webcitation.org/5wXjhNrXn |archivedate=February 16, 2011 |deadurl=no}}</ref> Witchcraft добавят елементи на [[фолк рок]] и [[психеделичен рок]],<ref>{{citation |last=E. Rivadavia |title=Witchcraft |journal=Allmusic |url=http://www.allmusic.com/artist/witchcraft-p391961/biography |archiveurl=http://www.webcitation.org/5wXpTw2ug |archivedate=February 16, 2011 |deadurl=no}}</ref> а едноименния албум на Wolfmother от 2005 г. е в стила на [[Deep Purple]].

 

*[http://werock.bg/ werock.bg | Сайт за рок и метъл]

*[http://www.metal-world.info/ metal-world.info | Български метъл портал]

*[http://irontrees.com/ irontrees | Български сайт за рок и метъл музика]

 

{{колони|3|<references/>}}