Кентърбърийски разкази: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Корекции; Форматиране; Добавени история и съдържание на творбата; Информация относно теориите за структурата на сборника |
||
Ред 3:
[[File:HengwrtChaucerOpening.jpg|thumb|200px|Началното фолио на Хегуардския ръкопис, съдържащо Пролога.]]
=== История: ===
Историите са представени като разкази на група поклонници, пътуващи от [[Съдърк]] (днес район на Лондон, тогава само село) за [[Кентърбъри]] за поклонение в [[Кентърбъри (катедрала)|катедралата]] в [[Кентърбъри]]. (По-късно храмът е разрушен от [[Хенри VIII]]; в днешни дни на това място е изградена туристическа атракция, наречена ''Кентърбърийски разкази''). Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата — вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение. Ханджията толкова харесва компанията, че решава да се присъедини, той предлага на път за Кентърбъри всеки от участниците да разкаже по 2 истории на отиване и 2 на връщане. Пътуват на коне, пътуването до там трае 2 дена в едната посока. Героите са: рицар, заедно със своя син — оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър. Чосър е майстор на характерния детайл и дава портретна характеристика на разказвачите и по този начин ги индивидуализира.▼
През 1373 година Джефри Чосър посещава Генуа и Флоренция. Някои съвременни изследователи смятат, че по време на това пътуване той се запознава с Франческо Петрарка и Джовани Бокачо, благодарение на които той се запознава с италианската поезия, по чийто стил се води по-късно.
През 1386 година Чосър е назначен като контролно лице на митницата на лондонското пристанище, а три години по-късно започва служба в кралския двор. Смята се, че точно в този период Чосър започва да работи по най-известната си творба - Кентърбърийските разкази.
Когато Чосър пише „Кентърбърийски разкази“, Бокачо вече не е жив, но с творбите си италианският белетрист е повлиял на Чосър. Що се отнася до съдържанието обаче, образите в разказите му са напълно оригинални, като с голямото разнообразие на героите - селяни, търговци, доктори, монаси, рицари, кръчмари и други писателят точно и шеговито представя тогавашната действителност в Англия.
=== Съдържание: ===
Сборникът разказва историите на група пилигрими, които приключенстват от [[Съдърк]] (днес район на Лондон, тогава само село) за [[Кентърбъри]] за поклонение в [[Кентърбъри (катедрала)|катедралата]] в [[Кентърбъри]]. (По-късно храмът е разрушен от [[Хенри VIII]]; в днешни дни на това място е изградена туристическа атракция, наречена ''Кентърбърийски разкази'')Те споделят разкази и се състезават за това кой е по-добър, като наградата ще бъде безплатен обяд в странноприемницата Табард на връщане.
▲
[[File:Canterbury-west-Winter-Highsmith.jpeg|center|thumb|1050px|Езра Уинтър, фреска Кентърбърийски разкази (1939), Библиотека на Конгреса, сграда Джон Адамс, [[Вашингтон]]]]След дълъг списък от произведения, написани по-рано през неговата кариера, между които Троил и Крессида, Птичии парламент, '''''Кентърбърийски разкази''''' са почти единодушно разглеждани като неговият '''''Magnum opus''''' (на [[Латински език|латински]]: ''„велико дело“'').
Line 24 ⟶ 34:
*Разказът на Моряка
*Разказът на Игуменката
*Разказът на Сър Топаз
*Разказът на Мелибей
*Разказът на Монаха
Line 41 ⟶ 51:
*Разказът на Иконома
*Разказът на Свещеника<ref>{{cite book |title= Кентърбърийски разкази |last=Чосър |first= Джефри|authorlink=Джефри Чосър |coauthors= |year=1994 |publisher= Анубис|location=София |isbn= 964 426 080 3|pages= |url= |accessdate=}}</ref>
Не е достигнат консенсус по отношение на реда, в който Чосър искал на нареди разказите.
Приема се, че те могат да се подредят и по фрагменти. Историите, които правят един фрагмент са пряко свързани и обикновено съдържат вътрешна индикация за реда с това, че един герой разказва историята си и после отстъпва на друг герой.
Тази подредба по фрагменти би изглеждала така:
{| class="wikitable"
|Фрагмент I
|<nowiki>- Пролог</nowiki>
- Разказът на Рицаря
- Разказът на Мелничаря
- Разказът на Стюарда
- Разказът на Готвача
|-
|Фрагмент II
|<nowiki>- Разказът на Правника</nowiki>
|-
|Фрагмент III
|<nowiki>- Разказът на Батската невяста</nowiki>
- Разказът на Кармелита
- Разказът на Църковния пристав
|-
|Фрагмент IV
|<nowiki>- Разказът на Школаря</nowiki>
- Разказът на Търговеца
|-
|Фрагмент V
|<nowiki>- Разказът на Оръженосеца</nowiki>
- Разказът на Франклина
|-
|Фрагмент VI
|<nowiki>- Разказът на Лекаря</nowiki>
- Разказът на Продавача на индулгенции
|-
|Фрагмент VII
|<nowiki>- Разказът на Моряка</nowiki>
- Разказът на Игуменката
- Разказът на Сър Топаз
- Разказът на Мелибей
- Разказът на Монаха
- Разказът на Манастирския Капелан
|-
|Фрагмент VIII
|<nowiki>- Разказът на Втората монахиня</nowiki>
- Разказът на Йомена на Каноника
|-
|Фрагмент IX
|<nowiki>- Разказът на Иконома</nowiki>
|-
|Фрагмент X
|<nowiki>- Разказът на Свещеника</nowiki>
|}
== Източници ==
<references />2. Информация от английски източнициhttps://en.wikipedia.org/wiki/The_Canterbury_Tales
3. Информация от руски източници https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D1%8B<references />
== Външни връзки ==
* {{икона|en}} [http://www.gutenberg.org/etext/2383 ''„The Canterbury Tales, and Other Poems“''] на сайта на [[Project Gutenberg]] (пълният текст на произведението)
** Kolve, V. A. and Glending Olson (eds). ''The Canterbury Tales: Fifteen Tales and The General Prologue; Authoritative Text, Sources and Backgrounds, Criticism. A [[W.W. Norton|Norton Critical Edition]]'' (2nd ed.), 2005. New York, London: W. W. Norton and Company. ISBN 0-393-92587-0. LC PR1867.K65 2005.
[[Категория:Средновековна литература]]
|