Електронна лампа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x5) |
Редакция без резюме |
||
Ред 11:
== Устройство и начин на работа ==
Всяка материя се състои от атоми, а те от своя страна се състоят от електрони и ядра. Електроните са едни от най-малките частици на материята. Те се въртят около ядрата на атомите и по този начин се образува нещо, подобно на слънчевата система. С увеличаване на температурата на материята движението на електроните се ускорява. По този начин електроните могат да получат такова ускорение, че да излетят от тялото в
Да си представим обикновена електрическа крушка. Можем да предположим, че от нажежената жичка във всички посоки се излъчват потоци електрони. Това обаче не е съвсем така. Електроните са отрицателно заредени частици, следователно веднага щом напуснат жичката, тя ще стане положителна (поради това, че на нея ще се яви недостиг от електрони). Положителното напрежение привлича отрицателните електрони, електроните се връщат към жичката, като създават около нея „елекронен облак“.
Ред 17:
Ако в лампата се постави метална пластинка и на нея се подаде достатъчно високо положително напрежение, пластинката ще привлича електроните, които излитат от жичката. Това е най-простата електронна лампа, наречена ''[[диод]]'', тъй като тя съдържа два електрода: нажежена жичка, която се нарича '''[[катод]]''', и метална пластинка или цилиндърче, разположено близо до катода, наречено '''[[анод]]'''. Електронният поток, протичащ от катода към анода, се нарича ''аноден ток''. Той е толкова по-голям, колкото е по-високо анодното напрежение, т.е. положителното напрежение на анода.
Способността на
Ако между катода и анода на лампата се постави мрежа или спиралка от тънък проводник, през който електроните могат да преминават свободно, анодният ток практически няма да се измени. Ако на този електрод, наречен '''решетка''', се подаде напрежение, ще се получи следният резултат: ако подаденото напрежение е положително, решетката ще помага на анода да привлича електроните и анодният ток ще се увеличи; ако подаденото напрежение е отрицателно, решетката ще пречи на движението на електроните и анодният ток ще се намали. При това достатъчно е на решетката да има твърде ниско напрежение, за да се предизвика значително изменение на анодния ток.
Ако това управляващо [[Електрическо напрежение|напрежение]] е променливо (например модулиран сигнал), анодният ток ще се изменя в такт с измененията на подадения на решетката сигнал. При това измененията на анодния ток ще бъдат значително по-големи от измененията на управляващото
На този принцип работи усилването на електронната лампа.
Лампа с три електрода се нарича ''триод''. Чрез поставяне на допълнителни спомагателни решетки в лампата се получават многоелектродни лампи, от които най-често използвани са т.нар. ''тетрод '' (четири електрода – анод, катод и две решетки) и ''[[пентод]]'', притежаващ три решетки. Има и лампи с повече решетки: ''хексод'' – с четири решетки, ''[[хептод]]'' – с пет решетки (използва се за преобразуване на честотата в суперхетеродинните радиоприемници), ''октод'' и ''нонод''. Има и комбинирани лампи, например триод и пентод заедно в един корпус, или два триода в един корпус, или триод заедно с диод и пр. Със създаването на триодната лампа започва и бурното развитие на [[радиотехника]]та за излъчване и пренос на сигнали чрез [[електромагнитни вълни]] на далечно разстояние и техният прием и манипулиране до възпроизвеждане на [[звук]].
== Ламповата техника днес ==
| |||