|
'''Триод''' (на гр. Τριῴδιον, от τρεις — – ''три'' + ωδή — – ''песен'') е сборник от [[Канон (песнопение)|канони]], състоящи се от 3 песнопения. Съществуват стари [[ръкопис]]и на [[църковнославянски език]]. Първият печатан триод е издаден във [[Венеция]].
Триодът отговаря на [[Подвижен църковен празник|подвижните празници]] на годината, датите на които зависят от дните на празнуването на [[Великден]] — – от подготовителните седмици на [[Велик пост|Великия пост]] [http://www.pravoslavieto.com/docs/post/postite_v_BPC.htm] до втората неделя след [[Петдесетница]].
В богослужението има ''Постен триод'' и ''Цветен триод''.
* '''Постен триод''' (Τριῴδιον κατανυκτικόν) — – съдържа [[служба|служби]] на подготвителните и великопостните седмици, от Първата седмица — – започваща с Неделя на Митаря и Фарисея, до Великден. Повечето автори на молитвените текстове (канони, [[стихир]]и, [[антифон]]и и пр.) са от 8 и 9 в. — – [[Андрей Критски]], [[Косма Ерусалимски|Косма Маюмски]], [[Йоан Дамаскин]], император [[Лъв VI Философ|Лъв VI]] и др.
* '''Цветен триод''' (Пентикостар, петдесетодневник) — – включва службите на [[Великден|Пасхата]] (започва с [[Лазаровден|Лазарева събота]]) и неделите след [[Великден|Възкресение Христово]] до [[Неделя на Всички светии]] — – втората неделя след Петдесетница.<ref>[http://www.pravoslavieto.com/bogosluzhenie/pravoslavnoto_bogosluzhenie.htm www.pravoslavieto.com]</ref>
Старобьлгарски триод
* [[Орбелски триод]], XIII век
* [[Кюстендилски триод]], XIII век
== [[Електронна лампа]] ==
Терминът '''триод''' се използва за обозначаването на вакуумна [[електронна лампа]] с три електрода — [[анод]], [[катод]] и управляваща решетка. Това е първият усилвателен елемент в съвременната [[електроника]]. Със създаването на триодната лампа започва и бурното развитие на [[радиотехника]]та за излъчване и пренос на сигнали чрез [[електромагнитни вълни]] на далечно разстояние и техният прием и манипулиране до възпроизвеждане на [[звук]].
== Бележки ==
== Литература ==
# Църковно-богослужебен всекидневник: Съд. Осмогласник и Общ миней, Постен и Цветен Триод. — – С.: Книпеграф. Изд. на Св. Синод на Българската църква; 1943 — – 658 с.
== Външни препратки ==
| 