Разлика между версии на „Кентърбърийски разкази“

редакция без резюме
(Корекции; Форматиране; Добавени история и съдържание на творбата; Информация относно теориите за структурата на сборника)
Сборникът разказва историите на група пилигрими, които приключенстват от [[Съдърк]] (днес район на Лондон, тогава само село) за [[Кентърбъри]] за поклонение в [[Кентърбъри (катедрала)|катедралата]] в [[Кентърбъри]]. (По-късно храмът е разрушен от [[Хенри VIII]]; в днешни дни на това място е изградена туристическа атракция, наречена ''Кентърбърийски разкази'')Те споделят разкази и се състезават за това кой е по-добър, като наградата ще бъде безплатен обяд в странноприемницата Табард на връщане.
 
Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата — вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 30 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение. Ханджията толкова харесва компанията, че решава да се присъедини, той предлага на път за Кентърбъри всеки от участниците да разкаже по 2 истории на отиване и 2 на връщане. Пътуват на коне, пътуването до там трае 2 дена в едната посока. Героите са: рицар, заедно със своя син — оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, 5 лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър. Чосър е майстор на характерния детайл и дава портретна характеристика на разказвачите и по този начин ги индивидуализира.
 
[[File:Canterbury-west-Winter-Highsmith.jpeg|center|thumb|1050px|Езра Уинтър, фреска Кентърбърийски разкази (1939), Библиотека на Конгреса, сграда Джон Адамс, [[Вашингтон]]]]След дълъг списък от произведения, написани по-рано през неговата кариера, между които Троил и Крессида, Птичии парламент, '''''Кентърбърийски разкази''''' са почти единодушно разглеждани като неговият '''''Magnum opus'''''  (на [[Латински език|латински]]: ''„велико дело“'').
 
Той използва разказите и описанията на героите, за да представи един ироничен и критичен портрет на английското общество по това време и най-вече на църквата. Използването на такава голяма гама от класовe и типове хора е било без прецедент. Въпреки, че героите са измислени, те все пак предоставят голямо разнообразие от прозрения за обичаите и практиките по онова време. Често такова прозрение води до различни дискусии и разногласия между хората в 14-ти век. Например, въпреки че в тези истории са представени различни социални класове и всички поклонници са тръгнали на духовно търсене, е видно,чe те са по-загрижени за светските неща отколкото за духовните. Структурно, сборникът прилича на Декамерон, който Чосър може да е прочел по време на първата си дипломатическа мисия в Италия през 1372.
 
Докато Чосър ясно посочва адресатите на много от поемите си, целевата публика на Кентърбърийски разкази е по-трудно да бъде определена. Чосър е бил придворен, което кара някои да смятат, че той е основно дворцов поет, който пише единствено и само за благородството.
 
'''''Кентърбърийските разкази''''' се смятат за незавършени в края на живота на Чосър.  В пролога са въведени 30 поклонници. Според пролога, намерението на Чосър е да напише по две истории от перспективата на всеки един от поколонниците по пътя за и от тяхната крайна дестинация, а именно храм Cв. Tомас Бекет (което прави общо по 4 истории на поклоник). Въпреки, че може би е непълно, произведението '''''Кентърбърийски разкази'''''  е считано за едно от най-важните произведения в английската литература. Не само, че читателите го намират за забавно, но също така то е отворено за широк кръг от интерпретации.
 
== Разкази ==
5

редакции