Боза: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 91.139.232.228 (б.), към версия на 84.54.136.129
м →‎История: replaced: В следствие → Вследствие редактирано с AWB
Ред 36:
До 16-ти век, боза се пие свободно навсякъде, но привичката да се пие т.нар Тартар боза поръсена с опиум довежда гнева на властите и тя е забранена от султан [[Селим II| Селим II]] (1566-1574). В мемоарите му Тартар бозата е описана като безалкохолно сладко питие с млечно бял цвят правена в по-голямата си част от майстори с албански произход.
 
През 17-ти век, султан [[Мехмед IV]] (1648-1687) забранява алкохолните напитки, в които той категоризира и бозата. По-киселата боза съдържа около 1% алкохол. В следствиеВследствие на това се закрити всички бозаджийници. Този забрана е налагана и отменяна няколко пъти през цялата история на империята.
 
Турският пътешественик от 17 век [[Евлия Челеби]] разказва, как бозата е била широко разпространена през този период, и че е имало близо 300 бозаджийници даващи работа на над хиляда души само в [[Истанбул]]. Бозата е била широко разпостранена и в армията заради високата си хранителна стойност. Един литър боза съдържа хиляда калории, четири типа витамин B, витамин А и витамин E. По време на ферментацията си бозата произвежда и млечна киселина която много спомага за храносмилането и се съдържа в много малко храни. Тя съдържа само ниско ниво на алкохол, така че стига да не се консумира в много големи количества не предизвика пиянство. Толерирана е с мотива, че е затопляща напитки и укрепване за войници. Както Евлия Челеби е обяснил в първия том ("Истанбул") от пътеписите си, "Бозаджиите са многобройни в армията. Да се пие голямо количество боза за да се предизвика пиянство е грях, но за разлика от виното, бозата в малки количества не е съдна."<ref>Evliya Çelebi; Şinasi Tekin; Gönül Alpay-Tekin; Fahir İz (1989). Evliya Çelebi seyahatnamesi Печатница на Харвардският Университет</ref>