Блазиус Клайнер: Разлика между версии

 

В уводната част към своето съчинение той не само сочи подбудите, които са го накарали да се залови да изложи миналото на българския народ и специално историята на българското католишко движение и на францисканската „кустодия”, а после „провинция” у нас. След като изтъква трудностите във връзка с написването на една „История на България”, Блазиус Клайнер добавя: „Царство България, което някога е било най-цветущо, още не е имало писател, който да остави на потомството описани превратните съдбини на царството и на своя народ, прочут в света. Чуждите писатели, измежду тях главно гърците, които често са изпитвали мощта на българите, говорят за тях малко, и то само случайно. Смятам, че е станало така главно за това, че този извънредно войнствен народ, слабо загрижен за писмеността, е бил склонен повече да върши славни и достойни за споменаване дела, отколкото да ги описва.” Той заявява, че по негова преценка „чуждите и особено латинските писатели, бидейки отдалечени, са имали ограничени сведения за достойните за упоменаване преславни деяния на българите”.<ref>[http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Novi/blazius.pdf История на България от отец Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г. Архив в три част на преславната провинция България]</ref>

== Извори ==

Своя труд върху миналото на българския народ Блазиус Клайнер е писал по всяка вероятност именно в Алвинцкия манастир. Тъй като в съчинението му са използвани доста голям брой, и то твърде редки книги, обнародвани до това време, трябва да се предполага, че в българския францискански манастир в [[Алвинц]] по онова време е съществувала богата библиотека или пък че Блазиус Клайнер е имал възможност да обиколи и други селища с бежанци от българските земи, за да работи в техните библиотеки…