Производство на компютри в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м →‎Последици: replaced: обеснява → обяснява редактирано с AWB
Ред 177:
* обезценяване на интелентуалния труд (по закон всеки може да използва интелектуалния продукт безплатно),
* премахване на конкуренцията и стимулите за интелентуален труд (стимулите за авторите на изобретения бяха символични), което доведе до унищожаване на творческата инициатива, ентусиазма и таланта на няколко поколения технически кадри (три по времето на комунизма от 1960 – 1989, и две по времето на прехода),
* създаване на производствена култура, несъвместима с пазарни отношения – добра иилюстрация на тази производствена култура може да се намери в {{hrf|Боянов|2014|19 – 20}} където се обесняваобяснява как „Стопанските ръководители, директорите на отделните заводи със своите екипи, както и институтите, които разработваха изделията и респективно технологиите за тяхното производство, бяха на изключително професионално ниво.“, но е „много трудно ... да се направи изделие, напълно отговарящо на западните изделия и техните характеристики, включително на външен вид, конструктивно и т.н.“, защото „само от 3 до 5 % от влаганите детайли можеха да бъдат западно производство“ (това изискване на СССР е вярно до началото на 80-те години), докато „в условията на пазарна икономика това копиране е далеч по-лесно, тъй като всяка компания или търговска организация може да купи всички елементи, детайли, компоненти за дадено изделие, да купи самото изделие и да го разработи едно към едно.“ Единственото, което много удобно се премълчава, е че при пазарна икономика тази практика се преследва от закона и примерите за това са безкрайни <ref> Carla Lazzareschi, „IBM Will Pursue Back Fees for 'Clones' of PCs“, Los Angeles Times, May 18, 1988 http://articles.latimes.com/1988-05-18/business/fi-2916_1_ibm-clone </ref>, както и че в повечето случаи става въпрос за лицензно прозводство и нарушени лицензни клаузи в съответствие с анти-монополния закон на САЩ, особено в областта на елементната база. <ref>Tim Jackson, „Inside Intel: Andy Grove and the Rise of the World's Most Powerful Chip Company“, ISBN 0-452-27643-8, Penguin PLUME, 1997 </ref>
 
Като се прибавят към споменатите фактори предназначението на българската продукция за продажба в ограничен брой страни членки на СИВ (предимно в СССР) и разпадането на СИВ като икономически съюз става очевидно, че продукцията на българските предприятия за компютърна техника не е конкурентна на отворени пазари. Единственото бъдеще пред такива предприятия е закриване с унищожаване на цялата документация и продукция. Затова инвестиции в българската електроника и компютърна техника не се правят и всичко е унищожено.