Сонет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал преди запетая
м →‎Италия: replaced: особенно → особено редактирано с AWB
Ред 60:
От късната част на века най-значим е приносът на флорентинеца Гуидо Кавалканти (Guido Cavalcanti, ok.1259 – 1300). От него са запазени 52 сонета. В последното десетилетие на X||| век не без зависимост от примера на Кавалканти, когото определя като един от най-големите поети на Италия – както в трактата „Пир“ (1307) и в коментара към „[http://chitanka.info/text/3776-bozhestvena-komedija-ad Божествена комедия]“ ([[Божествена комедия|Divina Commedia]], 1321), вече самият Данте започва да пише сонети, част от които включва в книгата си „Нов живот“ (като цяло от него са останали 55 сонета).
 
Изключителна роля за утвърждаването на сонета изиграва по-младият и вече принадлежащ към едно следващо поколение Франческо Петрарка. Докато Данте определя сонета като най-нисък тип поезия (в „За народното красноречие“), Петрарка има съзнание за изключителна стойност на поетическите си постижения и особенноособено на своя „Песенник“, който създава славата му като певец на Лаура. Сонетите на Петрарка не могат да се окачествят като свободни от известна изкуственост, произтичаща от неизменните вариации върху платоничната доктрина за любовта. Този схематизъм бива преодолян едва от поетите на XV и XV| век, по времето, когато сонетът надхвърля границите на Италия.
 
През следващите векове, назовавани в културната история с италианските им имена – quattrocento и cinquecento, сонети творят поети като Лоренцо ди Медичи, Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти и други. По-късно за своя принос за развитието на сонетното изкуство дават Томазо Кампанела и Джовани дела Каза, за когото се предполага, че за пръв път използва анжамбмата в сонет. Късният италиански ренесанс – Виктория Колона и Гаспара Стампа. През XV||| век сонети в Италия творят Пиеро Матастазио, Джузепе Парини, а през X|X век традицията се продължава от Винченцо Монти.