Сонет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м интервал преди запетая |
м →Италия: replaced: особенно → особено редактирано с AWB |
||
Ред 60:
От късната част на века най-значим е приносът на флорентинеца Гуидо Кавалканти (Guido Cavalcanti, ok.1259 – 1300). От него са запазени 52 сонета. В последното десетилетие на X||| век не без зависимост от примера на Кавалканти, когото определя като един от най-големите поети на Италия – както в трактата „Пир“ (1307) и в коментара към „[http://chitanka.info/text/3776-bozhestvena-komedija-ad Божествена комедия]“ ([[Божествена комедия|Divina Commedia]], 1321), вече самият Данте започва да пише сонети, част от които включва в книгата си „Нов живот“ (като цяло от него са останали 55 сонета).
Изключителна роля за утвърждаването на сонета изиграва по-младият и вече принадлежащ към едно следващо поколение Франческо Петрарка. Докато Данте определя сонета като най-нисък тип поезия (в „За народното красноречие“), Петрарка има съзнание за изключителна стойност на поетическите си постижения и
През следващите векове, назовавани в културната история с италианските им имена – quattrocento и cinquecento, сонети творят поети като Лоренцо ди Медичи, Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти и други. По-късно за своя принос за развитието на сонетното изкуство дават Томазо Кампанела и Джовани дела Каза, за когото се предполага, че за пръв път използва анжамбмата в сонет. Късният италиански ренесанс – Виктория Колона и Гаспара Стампа. През XV||| век сонети в Италия творят Пиеро Матастазио, Джузепе Парини, а през X|X век традицията се продължава от Винченцо Монти.
| |||