Остроготи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал преди запетая
м replaced: оттърве → отърве (2) редактирано с AWB
Ред 45:
Теодорих се връща обратно в Нове, откъдето той е тръгнал преди половин десетилетие. От столицата си гр. Нове (край днешният Свищов) Теодерих водел преговорите със Зенон в Константинопол и накрая постигнал сключването на договор с тежки последствия, според който „''той, след победата над Одоакър, за своите усилия ще властва наместо императора, докато същият дойте там (в Италия)''“.
 
През 488 г. Крал Теодорих Велики тръгва с одобрението на император Зенон с около 20 000 бойци и техните семейства от гр. Нове (Свищов) срещу Одоакър (* ок.430 — † 493) да освобождава Италия. Всъщност, Зенон търси повод да се оттървеотърве от нарастващата опасност от остро-готите на Теодорих. През 476 г. [[Одоакър]], командващ федератските войски в Италия, е свалил 11 годишния Цезар на Западната Римска империя [[Ромул]] и е обявен за Управител на Италия, подчинявайки се на император Зенон в Константинопол. Напрактика обаче Одоакър се обявява и действа като независим крал на Италия.
 
По пътя за Италия Теодорих успява да убие с измама Князът на Сирмиум, гепидът [[Трапстил]], в Долна Панония, която по това време е населена главно с българи и готи. Неговото място е заето от сина му княз [[Тразерик]], който уверил Теодорих в своята преданост. Също тук в Долна Панония Теодорих успял да повали и рани на полесражението в личен двубой при една голяма битка и [[Буса]], Княз на българите. По-късно той ще празнува тази победа в Равена над тия, „''които не знаят, що е поражение и още не могат да повярват''“.
Ред 118:
Теодорих се върнал обратно в гр. Нове ([[Свищов]]), откъдето той бил тръгнал преди половин десетилетие. От столицата си Нове Теодорих водел преговорите със Зенон в Константинопол и накрая постигнал сключването на договор с тежки последствия, според който „''той, след победата над [[Одоакър]], за своите усилия ще властва наместо императора, докато същият дойде там (в Италия)''“.
 
През 488 г. крал Теодорих Велики тръгнал с одобрението на император Зенон с около 20 000 бойци и техните семейства от гр. Нове (Свищов) срещу [[Одоакър]] (* ок.430 — † 493) да освобождава Италия. Всъщност Зенон търсел повод да се оттървеотърве от нарастващата опасност от остроготите на Теодорих. През 476 г. Одоакър, командващ федератските войски в Италия, бил свалил 11-годишния [[Цезар (титла)|цезар]] на Западната Римска империя [[Ромул Августул|Ромул]] и бил обявен за управител на Италия, подчинявайки се на император Зенон в Константинопол. На практика обаче Одоакър се обявил и действал като независим крал на Италия.
 
По пътя за Италия Теодорих успял да убие с измама гепидския княз [[Трапстил]] в Сирмиум, Долна Панония, която по това време била населена главно с гепиди, българи и готи. Неговото място било заето от сина му княз [[Тразерик]], който уверил Теодорих в своята преданост. Също тук в Долна Панония в голямата битка при река [[Улка]] в [[488]] г. Теодорих в пряк двубой успява да повали и рани на полесражението князът на българите [[Буса]] (или Бузан, Павел Дякон). По-късно той щял да празнува тази победа в Равена над българите, „''които не знаят, що е поражение и още не могат да повярват''“.