Уикипедия

Подводник № 18: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Робот: Преместване на 2 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q3427417.
Ред 56:
|-
|}
'''Подводник № 18''' е българска подводница от времето на [[Първа световна война|Първата световна война]], първата [[подводница]] в историята на българския военноморски флот.▼
 
▲'''Подводник„Подводник № 1818“''', еоригинално българскаиме '''„UB-I-8“''' (или само '''„UB-8“'''), е [[подводница]] от времето на [[Първа световна война|Първата световна война]] (първоначално германска, после българска), първата [[подводница]] в историята на българския военноморски флот.
Оригиналното име на подводницата е „UB-I-8“ („UB-8“). Тя принадлежи към типа „малки крайбрежни лодки“ – UB-I, според обозначенията в германския военноморски флот. Произведена е през април [[1915]] година в [[Германия]], но е сглобена в [[Австро-Унгария|австро-унгарското]] пристанище [[Пула (град в Хърватия)|Пула]].▼
 
▲Оригиналното име на подводницата е „UB-I-8“ („UB-8“). Тя принадлежиПринадлежи към типа „малки крайбрежни лодки“ – UB-I, според обозначенията в германския военноморски флот. Произведена е през април [[1915]] година в [[Германия]], носглобена е сглобена в [[Австро-Унгария|австро-унгарското]] пристанище [[Пула (град в Хърватия)|Пула]].
== Зачисляване в състава на българския флот ==▼
 
▲== Зачисляване вВ състава на българския флот ==
=== Зачисляване ===
През март [[1916]] година след българско искане германското Морско министерство решава да предостави на българската страна една от действащите в [[Черно море]] подводници. Бойният флаг на Подводник № 18, както е заведена в българските щатове подводницата, е вдигнат на 25 май 1916 година. Нейна постоянна флотска база е пристанището на двореца [[Евксиноград]]. По време на първото ѝ учебно-демонстрационно плаване из Варненския залив и потапянето ѝ, на борда присъстват князете [[Борис III|Борис Търновски]] и [[Кирил Преславски]].
 
През 1916 година се постига договореност за предаването на българския флот на още една германска подводница – еднотипната „UB-I-7“ (или само „UB-7“), но през септември същата година тя загива заедно с един български подофицер, стажуващ на нея.
 
=== Екипаж ===
През пролетта на 1916 година започва подготовката на два2 екипажа за българската подводница – основен и дублиращ. Едновременно с това в германската подводно-ремонтна база в [[Кил (град)|Кил]] преминава обучение и 10-членна бригада от български технически персонал.
 
Макар че според германското щатно разписание екипажът на този тип подводници се състои от 14 души, на българската подводница сае зачислен екипаж зачислениот 17 офицери, подофицери и матроси. В някои случаи екипажът ѝ нараства до 20 души, което се смята за недопустимо в германския флот. За командир на Подводник № 18 е назначен лейтенант Никола Тодоров, а за помощник-командир – мичман I ранг Иван Вариклечков. Дублиращ командир е лейтенант Г. Славянов.
 
== Бойна дейностслужба ==
=== В германския флот ===
В началото на своя боен път подводницата служи в немскатагерманската „КонстантинополскаКонстантинополска полуфлотилия подводници“подводници, базирана в [[Цариград]], чието предназначение е борба срещу руския флот. От септември 1915 година UB-I-8 е на база във [[Варна]] (Евксиноград) заедно с UB-7. По време на руската бомбардировка над Варна на [[14 октомври]] [[1915]] година двететези немски2 германски подводници атакуват руската флота, като я принуждават да прекрати нападението и да се оттегли<ref>Вълканов, Вълкан. Ударът на Руския черноморски флот върху Варна на 14 октомври 1915 година, Военноисторически сборник, година LXVII, кн. 4, юли-август 1998, с. 61.</ref>.
 
=== В българския флот ===
След зачисляването на Подводник № 18 в състава на българския военноморски флот неговите постоянни маршрути са: Варна – [[Калиакра]] и обратно, Варна – Калиакра – [[Мангалия]] – [[Кюстенджа]] и обратно, Варна – [[Бургас]] – [[Созопол]] и обратно. На 6 септември 1916 година Подводник № 18 се промъква през минните полета в румънското пристанище Кюстенджа и предава по радиото съобщение за разположението на вражеските сили. На връщане среща в надводно положение две2 руски подводници и се приготвя за атака, но противникът я засича и успява да се изплъзне, като използва по-голямата си скорост.
 
В следващите месеци подводницата на няколко пъти среща противникови кораби, които успяват да се изплъзнат. До края на 1916 година подводницата попада осем8 пъти в минни полета, от които излиза благодарение на своя късмет. На 13 декември 1916 година само с появяването си Подводник № 18 успява да прекрати руска бомбардировка над [[Балчик]], като принуждава руските кораби да се оттеглят от българското крайбрежие.▼
 
През [[1917]] година действията на подводницата не са толкова интензивни поради намалялата руска активност, изцяло прекратена след излизането на [[Русия]] от войната. Подводницата изчезва.
 
Десетилетия наред се смята, че след [[Солунско примирие|Солунското примирие]] от [[1918]] година подводницата е откарана от френските окупационни части в Цариград, където се предполага, че е била нарязана на части, а двигателите и механизмите и&#768; – продадени.
▲В следващите месеци подводницата на няколко пъти среща противникови кораби, които успяват да се изплъзнат. До края на 1916 година подводницата попада осем пъти в минни полета, от които излиза благодарение на своя късмет. На 13 декември 1916 година само с появяването си Подводник № 18 успява да прекрати руска бомбардировка над [[Балчик]], като принуждава руските кораби да се оттеглят от българското крайбрежие.
 
През [[1917]] година действията на подводницата не са толкова интензивни поради намалялата руска активност, изцяло прекратена след излизането на [[Русия]] от войната. Десетилетия наред се смята, че след [[Солунско примирие|Солунското примирие]] от [[1918]] година подводницата е откарана от френските окупационни части в Цариград, където се предполага, че е била нарязяна на части, а двигателите и механизмите и&#768; – продадени. На 7 юли 2011 година началникът на ВМС контраадмирал Пламен Манушев съобщисъобщава, че откритатапотъналата подводница, открита през 2010 година на 13 мили югоизточно от Варна на 30 m дълбочина потънала подводница, е именно Подводник„Подводник № 1818“. Водолази са разчистили отделни елементи и са заснели производствени надписи, които недвусмислено потвърждават идентификацията.
 
== Бележки ==
Line 87 ⟶ 93:
* Йорданов, Николай. Първата българска подводница, Военно-исторически сборник, София 1999, кн. 3, с. 130 – 145
 
[[Категория:Подводници от Първата световна война]]
[[Категория:Български подводници]]
[[Категория:Германски подводници]]
[[Категория:История на Пула]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Подводник_№_18“.