Йоханес Брамс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен: |
добавки по ен: |
||
Ред 87:
По това време Йоханес Брамс вече е признат за водеща фигура в света на музиката. Той е част от журито, което на три пъти, през 1875, 1876 и 1877 година, присъжда Виенската държавна награда на тогава неизвестния композитор [[Антонин Дворжак]], когото препоръчва на своя издател Зимрок. Двамата се срещат за пръв път през 1877 година и Дворжак посвещава на Брамс своя [[Струнен квартет №9]].{{hrf|Swafford|1999|444 – 446}} Брамс започва да получава и различни държавни отличия – през 1874 година [[Лудвиг II Баварски]] му дава Ордена на Максимилиан, а през 1881 година любителят на музиката [[Георг II]] го награждава с ордена на [[Саксония-Майнинген]].{{hrf|Musgrave|1999|xv}}{{hrf|Musgrave|2000|171}}{{hrf|Swafford|1999|467}}
По това време Брамс решава да промени външния си вид – след като винаги е ходел гладко обръснат, през 1878 година той изненадва приятелите си, като си пуска брада. През септември той пише на диригента [[Бернхард Шолц]]: „Пристигам с голяма брада! Подгответе съпругата си за ужасяваща гледка.“{{hrf|Hofmann|2010|57}} Певецът [[Джордж Хеншел]] как след един концерт видял „мъж, непознат за мен, доста здрав, със среден ръст, дълга коса и голяма брада. С много дебел и дрезгав глас той се представи като „музикален директор Мюлер“... миг по-късно всички се смеехме неудържимо на пълния успех на дегизировката на Брамс“. Случаят демонстрира и любовта на Брамс към шегите.{{hrf|Musgrave|2000|4, 6}}
=== Последни години ===
През 1882 година Йоханес Брамс завършва своя [[Концерт за пиано №2]] (опус 83), посветен на неговия учител Максен. Той е поканен от [[Ханс фон Бюлов]] да организира премиерата на концерта с [[Майнингенски дворцов оркестър|Майнингенския дворцов оркестър]] – това поставя началото на сътрудничеството му с херцога на Майнинген и с Фон Бюлов. Фон Бюлов високо цени Брамс и в писмо до своята съпруга пише: „Знаеш какво мисля за Брамс: след Бах и Бетховен, най-великият, най-сюблимният от всички композитори.“.{{hrf|Musgrave|1999|465 – 466}} През следващите години са премиерите на [[Симфония №3]] (опус 90, 1883) и [[Симфония №4]] (опус 98, 1885). [[Рихард Щраус]], който е назначен за асистент на Фон Бюлов в Майнинген и не е убеден в качествата на музиката на Брамс, променя мнението си след Третата симфония и се изказва с ентусиазъм за Четвъртата: „гигантско произведение, величествено по замисъл и развитие“.{{hrf|Musgrave|2000|252}} Друг, макар и предпазлив, поддръжник от младото поколение е [[Густав Малер]], който се запознава с Брамс през 1884 година – той определя Брамс като превъзхождащ [[Антон Брукнер]], но по-земен от Вагнер и Бетховен.{{hrf|Musgrave|2000|253 – 254}}
През 1889 година [[Аделберт Теодор Вангеман]], представител на американския бизнесмен [Томас Едисън], посещава Брамс във Виена и го кани да направи експериментален звукозапис. Композиторът изпълнява на пиано съкратен вариант на своя първи Унгарски тац и на ''„Die Libelle“'' на [[Йозеф Щраус]]. Записът е запазен до наши дни, но макар текстовото въведение да е записано съвсем ясно, изпълнението на пиано е с много лошо качество, заради силния повърхностен шум. През същата година Брамс е обявен за почетен гражданин на Хамбург и до 1948 година е единственият, роден в града.
Йоханес Брамс умира на [[3 април]] [[1897]] г. във [[Виена]] от [[рак (болест)|рак]] на [[черен дроб|черния дроб]].
== Музика ==
| |||