Йоанис Метаксас: Разлика между версии

Твърд монархист, той поддържа крал [[Константинос I]] и застава твърдо против гръцкото влизане в [[Първа световна война|световна война]]. [[Елевтериос Венизелос]], тогава [[премиер]] на Гърция, подава оставка заради отказа на Метаксас да подкрепи [[Антанта|съюзническатата]] [[ДарданелскаГалиполска кампанияоперация|операция в Дарданелите]]. Кампанията завършва ес голям неуспех и е използвана като основен въпрос в изборите. След като Венизелос спечелипечели избориизборите през май 1915, той мобилизира армията, за да помогне на [[Кралство Сърбия]], но бива освободен от [[Крал на Гърция|краля]]. Това уволнение затвърждава разрива между монархистите и поддръжниците на Венизелос, създавайки "[[националната схизма]]", която остава травмата на гръцката политика за десетилетия напред. През август 1916, венизелоски офицери извършват преврат в град [[Солун]], който води до създаването на "[[Временно правителство на националната отбрана]]" на Венизелос. Новото правителство, със съюзническа подкрепа, разширява своя контрол над половината от страната, и влиза във войната на страната на съюзниците. През юни 1917 г., със съюзническа подкрепа, крал Константин бива свален от престола и Венизелос идва на власт, обявявайки от името на цялата страна на 29 юни 1917 включването в голямата война.

Метаксас последва краля в изгнание в [[Корсика]] и не се връща до 1920, по време на изборите, спечелени от Венизелос. Метаксас е от малкото, които публично се противопоставят на продължаващата [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Малоазийска КампаниятаКампания]], посочвайки военни съображения, и отказаотказва да приеме каквато и да е била военна служба в тази войнатавойна. След поражението на гръцката армия в Мала Азия, крал Константин отново е принуден в да отиде в изгнание от революция, водена от полковник [[Николаос Пластирас]]. Метаксас влиза в политиката и основава партия на Свободомислещите на 12 октомври 1922. Въпреки това, неговата връзка с роялисти, претърпели неуспешен опит за преврат през октомври 1923, го принуждава да напуснат страната. Скоро след това, крал [[Георгиос II]] също бива принуден да напусне страната. Монархията бива окончателно премахната, и в Гърция през март 1924 се обявява [[Втората Република]].

Метаксас се връща в Гърция скоро след това, заявявайки публично подкрепата си на смяната на режима. Въпреки, че е един от най-известните и многообещаващи роялистки политици, първите стъпки на Метаксас в политиката не са много успешни. В изборите през 1926 неговата партия успява да спечели 15,78% от гласовете и 52 места в парламента, което я поставя почти но наравно с другата основна роялисткироялистка партия - Народната партия. В резултат на това, той става министър съобщенията в коалиционното правителство формирано от [[Александрос Заимис]].

След оспорвания плебисцит на крал [[Георгиос II]], син на Константин I, се връща на трона през 1935 г. Изборите от 1936 изправят Паганис Цалдарис и [[Темистоклис Софуклис]]. Политическата ситуация е още повече напрегната от високия резултат на [[Гръцка комунистическа партия|комунистическата партия]] (ККЕ). Презирайки комунистите и боейки се от евентуален преврат, крал Георгиос II назначениназначава Метаксас, тогава министър на войната, за временен премиер на 13 април 1936. Назначението бива одобрено и от гръцки парламент.

Всеобщи размирици в промишлеността през май позволяват на Метаксас да обяви извънредно положение. Той разпуска парламента за неопределено време и суспендирани различните части от конституцията. На 4 август 1936 Метаксас обявява така наречения "Режим на 4 август". Пропаганда представя Метаксас като ''Първи селянин'', ''Първи работник'' и ''Баща на нацията'' на гърците. Метаксас приема титлата ''Аркхигос'', на гръцки за ''Лидер'' или ''Вожд '' и обявява началото на ''Третата Гръцката цивилизация'', след [[древна Гърция]] и гръцката [[Византийска империя]].

Напасвайки своя режим на други авторитарни европейски правителства (най-вече на [[фашизъм|фашисткия]] режим на италианския диктатор [[Бенито Мусолини]]), Метаксас забранява политическите партии, забранява стачките и въвежда широка цензурата на медиите. За кратко време неговият министър на сигурността Константинос Маниадакис успява да прониквапроникне и на практика се разруши гръцката комунистическа партия.

ОпитватеОпитвайки се да изгради система на корпорациите и да си осигури обществена подкрепа, Метаксас приетиприема или адаптираниадаптира много от институциите на фашистка Италия: формирана е служба на граждански труд, установен е 8-часов работен ден и са въведение задължителни подобрения на условията на труд на работниците. Също така социално осигурителен институт (ИКА), който все още най-големият институт за социално осигуряване в Гърция.

За символиката е въведен римския поздрав [[минойска цивилизация|минойската]] двойна брадва, която служи като гръцки еквивалент на фашиото. За разлика от Мусолини и други диктаторски режими обаче, при управлението на Метаксас липсва подкрепата на масова политическа партия. Единствената организация на режима е националната организация на младежта (EON). През цялата си управление силата на Метаксас почиванапочива на армията и на подкрепата на Крал Георгиос II.

Вътрешната политика на Метаксас се обуславя и от репресивното му отношение спрямо малцинствата на територията на Гърция. Българското и турското малцинства в северна Гърция биват подложени на крайно отношение, забравено от времето след [[Първата Световна Война]]. Диктатурата на Метаксас в 1936 г. забранява употребата на български език не само на публични места, ами и у дома. Биват отворени вечерни училища, където местните без разлика на тяхната възраст биват принудени да учат [[гръцки език]]. Гръцката полиция нощем предприема акции за подслушване и който говорел на майчиния си език бил наказван.

Политиката на Метаксас да държи Гърция вън от Втората световна война бива нарушена от изискванията на Мусолини на 28 октомври 1940. Италианският диктатор поисква окупационни права над стратегическостратегически гръцки градове. Отговорът на Метаксас е кратък " ''Alors, c'est La guerre''" ( "и така, това е война"). Неговият отговор е запазен в гръцкото обществено усещане с едно-единствена думата "Не" (''Okhi''''). [[Денят "Охи"]] все още се празнува всяка година в Гърция. Няколко часа по-късно, Италия навлиза в Гърция от [[Албания]] и започна [[Итало-гръцка война|гръко-италианската война]].