Месопотамия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 77.78.10.87 (б.), към версия на LordBumbury
Ред 176:
== Наука и технологии ==
=== Математика и астрономия ===
Математиката и точните науки в Месопотамия са на базата на шестдесетична (с основа 60) [[бройна система]]. Тя е източника на съвременните 60-минутен час, 24-часов ден и 360-градусов кръг. Шумерският календар се основава на седемдневна седмица. Тази форма на математика служи като средство при шумерската картография. Вавилонците също така извеждат теореми за това как се измерва площта на някои форми и тела. Те измерват обиколката на кръг като три пъти диаметъра и площта като една дванадесета част на квадрата на обиколк[[Пиер Ларус|атаобиколката, която би било коректно, ако [[пи]] е точно 3 (неотдавна е открита глинена плочка, в които ''пи'' се използва като 25/8 (3,125 вместо 3,14159 ~). Обемът на цилиндър е измерен като резултат от площта на основата по височината, но обемите на пресечен конус и на квадратна пирамида са неправилно измерени като резултат на височината по половината от размера на основата. Също така, вавилонците са известни и с вавилонската миля, което е мярка за разстояние, равно на около седем съвременни мили (11 km). Тов]]<nowiki/>аТова измерване на разстояние в крайна сметка се превръща в мярка, използвана за измерване на пътя на Слънцето и представляващо мярка за време.<ref>Eves, Howard [http://books.google.co.uk/books?id=LIsuAAAAIAAJ&dq=Eves+An+introduction+to+the+history+of+mathematics&q=time-mile&pgis=1#search ''An Introduction to the History of Mathematics''] Holt, Rinehart and Winston, 1969. стр. 31</ref>
 
Вавилонските астрономи са напреднали за времето си и успяват да се предскажат с голяма точност датите на затъмнения и слънцестоения. Разпространено е схващането, че всичко в астрономията е създадено с някаква цел. Това се използва масово в религията и за поличби. Месопотамските астрономи въвеждат 12-месечен календар, въз основа на циклите на Луната. Те разделят годината на два сезона: летен и зимен. Произходът на астрономията, както и на астрологията, датира от това време.