Символ на вярата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Алиса Селезньова премести страница „Верую (Символ на вярата)“ като „Символ на вярата“ |
м Неутрално уточнение за католическата мотивация на Filioque. |
||
Ред 3:
В дванадесетте члена на Символа са изложени накратко и точно основните истини на вярата. Първите седем члена - относно Бог Отец и Господ Иисус Христос - са съставени от светите Отци на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] в [[Никея]] ([[325]] г.). Последните пет члена - относно Бог Дух Свети, Църквата, Кръщението, Възкресението на мъртвите и вечния живот - са добавени на [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] в [[Цариград]] ([[381]] г.). Поради това Символът на вярата се нарича също [[Никео-Цариградски символ на вярата|Никео-Цариградско Верую]] (на [[латински език|латински]] Niceno /Nicene /-Konstantinopolitanum).
Тази съборно установена вероизповед се използва до днес от всички източни [[Правослвна църква|Православни църкви]]. Единствено Римската църква е направила промяна в осмия член на Символа, само два века след утвърждаването му. Така
При общото богослужение Символът на вярата се произнася от богомолците преди осветяването на Св. Дарове ([[Евхаристия]]та), по време на т.н. Литургия на верните (т.е. тези които вече са приели Св. Кръщение). В някои [[Протестантство|Протестантски църкви]] Символът се произнася при тържествени служби, с вдигната глава към олтарния кръст, преди или след проповедта, ако няма [[кръщение]].
Ред 42:
Тази добавка
== Историческа справка относно добавката „и Сина“ (''filioque'') ==
За пръв път тя е
През [[808]] г. в [[Йерусалим]] избухва спор между гръцки и франкски монаси за Филиоквето. Франките се обръщат с молба за разрешаване на спора. В 809 или 810 г. [[Карл Велики]], който е далече от тънкостите на византийската теология и по други въпроси, свиква събор в [[Аахен]], който решава в полза на Филиоквето и решенията на Втория събор в Толедо, непризнат от
След смъртта на Цариградския патриарх [[Игнатий Константинополски]] в 877 г. е избран повторно патриарх [[Фотий]]. През 879 г. той свиква [[Четвърти Константинополски събор]] (879-880), на който присъстват пратеници на папа [[Йоан VIII (папа)|Йоан VIII]]. Съборът се занимава специално с въпроса за "Филиоквето" и постановява добавката да се премахне. Решението на събора е санкционирано от папа Йоан VIII и патриарсите на Цариград ([[Фотий]]), Антиохия, Йерусалим и Александрия, както и от византийския император [[Василий I Македонец]]. Съборът потвърждава равнопоставеността и независимостта на Римската и Константинополската катедра. Според някои историци папата не признава събора и решенията му, макар че те са били приети със съгласието на папските пратеници.
| |||