Атанас Капралов: Разлика между версии

'''Атанас Капралов''' е съвременен български [[поет]].

Бил е секретар на съвета за култура в родния си град, уредник в Дом музей „Пеньо Пенев“, главен редактор на вестник „Ориент експрес“, общински съветник и председател на комисията по култура и вероизповедания в Димитровград, директор на Драматичен театър „Апостол Карамитев“, председател на СНЦ „Компакт арт“ София.

Автор е на стихосбирките „Нежен скитник“ (1990), „Завръщане в слънцето“ (1996), „Голота“ (2002), „Дамгосан“ (2006), „Жив и свободен“ (2012), на книжката за деца „Цветно чудо“ (2008), на сборници със спомени за родния си град, за поета Пеньо Пенев и др... Негови стихове са спирани през втората половина на 80-те години от тоталитарната цензура и разпространявани в ръкопис. Участвал е в създаването на песни за театрални спектакли, по негови стихове хитове изпълняват [[Михаил Белчев]], [[Ваня Костова]], [[Васил Петров]], [[Ивайло Гюров]], [[Емилия Валенти]] и др. Има текстове в учебни помагала за деца, печелил е престижни награди в конкурси за детски песни с композиторите [[Вячеслав Кушев]], [[Хайгашод Агасян]], [[Юрий Ступел]], [[Светослав Лобушки]] и др. Творби за възрастни на Капралов са превеждани на френски, немски, руски, английски, румънски, турски и други езици, представян е в Лондон, Чикаго, Париж, Виена.

Носител е на националната литературна награда „[[Димчо Дебелянов (награда)]]“ за 2008 г., на „Златен пегас“ за 2012 г., на националните награди „Валентин Найденов“ за 2013 г., „Николай Искъров“ за 2015 г., на първа награда от националния поетичен конкурс „[[Биньо Иванов (конкурс)]]“ за 2016 г., на международни награди в [[Париж]] и [[Москва]].

Понастоящем живее в Сoфия[[София]] и работи като зам.-директор на [[Национален литературен музей|Националния литературен музей]]. Член е на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]].