Александър Мартулков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на Simin (б.), към версия на Мико |
||
Ред 11:
== Биография ==
===Във ВМОРО===
Роден е на 23 октомври 1878 година в град [[Велес]].<ref name="Герджиков"/> Негов роднина е дългогодишният член на ВМОРО и офицер от българската армия [[Петър Мартулков]]. През 1895 година става член на първата социалистическа група в [[Македония (област)|Македония]]. В 1896 г. се включва в [[Македоно-одринска социалдемократическа група|Македоно-одринската социалдемократическа група]] при [[Българска работническа социалдемократическа партия|БРСДП]], където работи заедно с [[Димо Хаджидимов]], [[Иван Клинчаров]] и [[Васил Главинов]]. По-късно се включва в дейността на ВМОРО. Бори се с настъплението на сръбската пропаганда във Велешко.<ref name="Герджиков"/
Участва в [[Поход към Цариград|похода към Цариград]] в 1909 година. През същата година, след [[Контрапреврат на Абдул Хамид II|контрапреврата]] в [[Цариград]], Мартулков взима участие в Комитета за обществена безопасност във Велес, който ръководи гражданските и военни власти в региона. В състава на комитета влизат 6 българи и 6 турци, като [[сърбомани]]те са изключени.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bmark/sa/sa_12.htm Аврамов, Стефан Н. „Революционни борби в Азоть (Велешко) и Поречието“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски научен институтъ, София 1929, с. 174-175.]</ref>
След избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година и окупацията на Македония през декември 1912 година Мартулков участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от [[Димитър Чуповски]], на която присъстват [[Ангел Коробар]], [[Ризо Ризов]], [[Петър Попарсов]], [[Крум Зографов]], [[Йован Попйорданов]], учителя [[Иван Елезов]], [[Димитър Ничев]] и [[Методи Попгошев]]. Те решават да изпратят представители на [[Лондонски мирен договор|Лондонската конференция]], както и в Париж за да се борят за запазване на целостта на Македония.<ref>Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 76.</ref>
Line 25 ⟶ 27:
След 9 септември 1944 г. Мартулков се застъпва за създаването на Народна република Македония. През септември 1944 година подписва в София „[[Апел към македонците в България|Апела към македонците в България]]“<ref>[http://mk.wikibooks.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%B5%D0%BB_%D0%B4%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D0%BE_%D0%91%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%98%D0%B0_-_1944 Апел до Македонците во Бугарија - 1944, http://mk.wikibooks.org]</ref>. На 27 септември 1944 година в [[България]] пристига делегация на [[Македонска комунистическа партия|Македонската комунистическа партия]] в състав [[Светозар Вукманович-Темпо]], [[Бане Андреев]], [[Михайло Апостолски]] и [[Лазар Колишевски]], която провежда разговори с Мартулков, [[Петър Шанданов]], [[Петър Трайков]], [[Туше Делииванов]], [[Кръстьо Гермов]] с идеята за завръщане на всички македонци от емиграция, както и за евентуално присъединяване на [[Пиринска Македония]] към страната<ref>Андреев, В. Хроника на едно национално предателство, Благоевград, 1999, стр. 13-15.</ref>. На 26 октомври 1944 г. в телеграма до [[Кирил Мильовски]] се привикват [[Мире Анастасов]], Петър Шанданов, Кръстьо Гермов, Александър Мартулков, Туше Делииванов, [[Глигор Ташков]], [[Венко Марковски]], [[Фила Марковска]], [[Олга Петрушева]] и [[Павел Шатев]] за евентуалното им участие в управлението на бъдещата република<ref>Ангелов, В. Македонската кървава коледа, София, 2003, стр. 125-126.</ref>. Мартулков заедно с Гермов са кооптирани за членове на [[Президиум на АСНОМ|Президиума на АСНОМ]] на 1 януари 1945 г., но като неудобен скоро след това е заменен от поста си и на 28 февруари 1945 година се завръща в София и информира българските власти за антибългарската политика на скопските управници.<ref name="Архиви"/>
По-късно участва като свидетел в процеса срещу [[Йордан Чкатров]]. Пенсионира се и живее в Скопие, където през 1954 година публикува спомените си, в които разглежда македонското освободително движение от 1894 до 1939 година. Разочарован се връща в София, където умира.<ref>Мартулков, Алексо, „[http://macedonian.atspace.com/knigi/am_spmni.htm Моето учество во револуционерните борби на Македонија]“, Институт за национална историја на Македонија, Скопје, 1954 г.</ref><ref>[http://www.makedonskatribuna.com/YordanChkatrov69.htm Статия за Йордан Чкатров, „Македонска трибуна“ на МПО „Любен Димитров“]</ref>▼
▲Пенсионира се и живее в Скопие, където през 1954 година публикува спомените си, в които разглежда македонското освободително движение от 1894 до 1939 година. Разочарован се връща в София, където умира.<ref>Мартулков, Алексо, „[http://macedonian.atspace.com/knigi/am_spmni.htm Моето учество во револуционерните борби на Македонија]“, Институт за национална историја на Македонија, Скопје, 1954 г.</ref><ref>[http://www.makedonskatribuna.com/YordanChkatrov69.htm Статия за Йордан Чкатров, „Македонска трибуна“ на МПО „Любен Димитров“]</ref>
Умира през декември 1962 година.<ref name="Герджиков"/>
| |||