Никола Шипковенски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавен източник. |
мРедакция без резюме |
||
Ред 19:
}}
'''Проф. Никола Шипковенски''' е виден български [[психиатър]], основоположник на психопатологията и в частност на модерната съдебна психиатрия в България.
== Биография ==
Никола Шипковенски е роден в старопланинския град [[Троян]] на [[19 декември]] [[1906]] г. След завършването на основното образование, между 1925 и 1933 г. следва медицина в [[Софийския университет]], след което работи година като участъков лекар в село [[Орешак (област Ловеч)|Орешак]].
От 1934 до 1937 г. е общински градски лекар в родния си град Троян, като същевременно се записва (1936) да специализира нервни и душевни болести в [[Мюнхен]], [[Германия]]. През [[1938]] г. издава в [[Берлин]] ''Schizophrenie und Mord'' (бълг. „Шизофрения и убийство“), в която описва за първи път с помощта на примери двойствеността при самоубийствени импулси и тези, причинени от чужда агресия<ref>Tilman Steinert: ''Aggression und Gewalt bei Schizophrenie'', Waxmann Verlag, [[1998]], ISBN 3893256644, стр. 60</ref>. През 1939 завършва специализацията си и се завръща в България.
Между 1938 и 1939 г. Шипковенски е доброволен лекар, а от 1939 до 1942 г. е доброволен и редовен асистент в Университетската невропсихиатрична клиника в [[София]]. През 1943
От 1960 година е член на Международния съвет по групова психотерапия. Издава във [[Виена]] „Болестни реакции на личността – невроза и психогенни
През 1963 г. професор Шипковенски става член на Френското дружество за психосоматична медицина и на Световната федерация по неврология, издава на немски език „Ятрогения или освобождаваща психотерапия – кръстопът на всеки
Шипковенски има огромен брой научни публикации на немски, френски, италиански, полски и руски езици. В България издига идеята за създаване на Институт по съдебна психиатрия, който да се ангажира с проблемите на съдебнопсихиатричната и съдебнопсихологичната експертиза.
Поддържа тесни контакти с проф. Карл Леонхард, който ръководи психиатричната клиника в болницата „Шарите“ в Берлин. Леонхард е бил негов гост в София и е изнасял публични лекции. Неговият наставник от годините на специализацията му в Германия
Публична известност придобива интервюто на проф. Шипковенски с [[Ванга]], което е заснето от Българската телевизия и е част от документалния филм „Феномен“ (1976), на който той е сценарист <ref name="Fenomen"> [https://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=aoTOIn0RIIM#t=2076 „Феномен“ (1976) ], филм на БТ, режисьор [[Невена Тошева]], сценарист проф. [[Никола Шипковенски]], оператор Йордан Стоянов </ref>.
Шипковенски е обект на репресии по повод неговите контакти със западни психиатри и възгледите му в областта на психиатрията. В края на 1960-те и началото на 1970-те години се организират
Въпреки това той остава реалният основател на системното обучение по съдебна психиатрия в България. През 1971 г. Никола Шипковенски става консултант в Психиатричната клиника на Медицинската академия в София.
| |||